“Всички възрастни отначало са били деца, само че малко от тях помнят това”
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Всеки възрастен е дошъл в своя сегашен живот от детството. „В началото бе Словото!”, но в началото на всички начала, дори и на словото, е детството! И от това какво е било това „начало на всички начала” зависи нашият сегашен и бъдещ живот. От това зависи и как ще възпитаваме децата и какво ще им оставим в наследство. Затова нека да си спомним за своето детство…

Детството – поетите ще го сравнят със сияйното слънце, с утринната роса, с разпукващата се пъпка на цвета, с безоблачното небе, със старта на излитащия самолет, с усмивката по безгрижното лице. Отдавна детето е заело много важно място не само в поезията, но и в науката. Всяка наука го вижда по своему. За физиката – това е физическо тяло; за биологията – жив организъм, продължител на човешкия род; за историята – наследник на миналото и творец на бъдещето на човечеството; за икономиката – бъдеща производителна сила; за социологията – ново поколение; за психологията – душа, разум, чувства; за педагогиката – субект на педагогическото взаимодействие. Общо за всички науки децата са бъдещето на света. И този свят ще бъде такъв, какъвто го създадат те.

Известно е, че от всички живи същества човекът има най-продължително детство. Именно благодарение на това можем да достигнем големи върхове в развитието си. Винаги когато, алчни за бързи и леки успехи, посегнем на детството, не бива да забравяме, че то трябва да се изживее пълноценно.

Грандиозен е пътят на детството. Като по една невидима нишка от година на година, от месец на месец, дори от ден на ден то нанизва все нови и нови придобивки и постижения за човека. Особено важно е ранното и предучилищното детство – този уникален период, когато детето прохожда и проговаря; когато са напълно разкрепостени неговите творчески сили; когато в един ден то успява в играта и чрез играта да смени няколко професии; когато не изпитва страх пред глада, болестите и неуспехите; когато твърдо вярва в тържеството на доброто над злото; когато ни най-малко не се съмнява в това, че утре всичко ще бъде така добре, както и днес. За тези първи пет години Л.Н.Толстой пише: „Нима не тогава аз съм придобил всичко онова, с което сега живея, и съм придобил толкова много, така бързо, че в целия си останал живот не съм придобил и една стотна от това? От мен до петгодишното (а тогава Толстой бил на повече от 80 г.) е само една крачка. А от раждането до петгодишното – страшно разстояние”.

В минути на умиление сме свикнали да говорим за съвременното детство като „щастливо”, а за съвременния век – като „златен век на детството”. В известна степен това има своето реално покритие. Не бива обаче илюзорно да си представяме детството, особено в днешния глобален свят, като „идеално” явление, като  напълно „безоблачно” време, като напълно „безгрижни” дни, в които всичко тече гладко и безпрепятствено. Най-малкото детството е началото на един живот, а всяко начало е трудно. Като на всеки „жив организъм” на детството са присъщи и много грижи, болести, трудности. Не трябва да си затваряме очите пред някои нерадостни явления и факти в живота на съвременните деца, защото ако не виждаме проблемите на детството, това означава, че ние не можем да прогледнем в бъдещето. Например екологичните грехове на съвременната цивилизация увреждат не само природата, но и човешката душа. Процесът на урбанизация все повече откъсва детето от Природата, а още Ж.Ж.Русо е казал, че възпитанието на детето зависи от тази духовна връзка с природния свят. Не се ли впримчва, затваря и канонизира все повече детството в бетонната пустош на днешния голям глобализиран град? Не са ли прекалено много забраните и ограниченията към днешните деца – “не стъпвай, не пипай, не тичай, не говори”? Не ругаем ли твърде много децата за шума, който вдигат, а смирено си мълчим пред бумтящите безброй превозни средства? А какво е детството без развихрените и неудържими детски игри, за които времето и мястото все повече не достигат? Не заспиват ли много често днешните деца след като са гледали по малкия екран как човек убива човека или друга подобна жестокост? А къде ще намерят топлина и родителска ласка децата от безбройните разтрогнати бракове и непълни семейства? А огромната информация, която като лавина хаотично засипва отвсякъде децата с безброй излишни факти? А заплахата от болестите на века? И много други такива въпроси трябва да ни вълнуват, за да опазим детството на днешните деца.

Как стремително се изнизват годините на детството! Но тези години не отминават безследно. Ако не бяха те, може би никой от нас нямаше да бъде това, което е. Затова нека да пазим детството! Нека не го жертваме за нищо на света. Нека направим от детството най-щедрия, най-прекрасния и най-скъп подарък за детето. Вярно е, че детето не разбира още какво съкровище притежава, не знае, че преживява едни от най-хубавите моменти в своя живот, а стремително бърза напред, иска час по-скоро да порасне. Но….. сякаш хората така са устроени, че оценяват скъпоценното едва тогава, когато вече безвъзвратно го загубят. И ето че ние, порасналите деца, вече добре разбираме какъв скъпоценен дар за човека е неговото детство. Знаем, че то ще ни бъде необходимо за цял живот. Знаем, че никога вече няма да се върне в нашия живот. Често ще се връщаме към спомена си за него и този спомен ще ни сгрява, когато ни е студено; ще ни развеселява, когато ни е тъжно; ще ни помага, когато ни е трудно. Трудно ще бъде на този, който не може или не иска да си спомня за своето детство, защото, както възкликва Достоевски, само няколко такива спомена от своето детство ако вземе със себе си човек, то спасен ще бъде той завинаги.

Който и да си ти – родител или учител, настойник, „партньор”, или просто „възрастен”, призван да станеш първото „доверено лице” на малкото дете и да го представиш в обществото на големите, към което то се стреми – ти знаеш от физиката, че за да застане успешно едно тяло в определено положение и да се задържи в него, нужни са му най-малко три опорни точки.Дълго мислех, за да открия измежду всички много важни „опорни точки” за възпитателя на детето именно три и само три – трите най-важни, без които никой не може да стане и да остане добър възпитател на малкото дете. Реших, че първата трябва да потърсим в спомена за своето детство,в съзнанието за огромното неоценимо значение на първите години от живота на човека за целия му по-нататъшен живот, в съзнанието за непоправимите последици, които може да нанесе върху възпитанието и развитието на детето нашата амнезия спрямо отминалото ни детство. Втората „опорна точка” смятам, че се корени в любовта към детето – в онази силна, но разумна любов, която единствено може да ни отвори вратата към душата на детето. А третата – третата наша „опорна точка” смятам, че ще намерим в познанието за детето, което би ни отворило очите, ако случайно емоционалният спомен за нашето детство и прекалената любов към децата са ни направили „слепи”, познанието, което ще постигнем само ако изучаваме детето всестранно и цялостно.

За поредицата „Днешните и вечни проблеми на детството” на проф. Фидана Даскалова

„Поредицата научно-популярни статии в рубриката под надслов „Днешните и вечни проблеми на детството” има за цел да даде възможно най-пълното, съвременно и научно познание за детството. Готови рецепти за това как да постъпваме при всеки отделен случай няма и не бива да даваме, защото всяко дете е уникално и неповторимо в своето развитие, възприемане и реагиране. Знанията за малкото дете, които са ни необходими, за да станем и да останем негови добри възпитатели, далеч превишават неговия ръст и тегло! Това е основната идея, вълнувала ме винаги досега през многото години на професионалния ми път на педагог, преминал последователно през проблемите на младенческия, ранния, предучилищния и училищния период на детството. Това е всъщност основната идея, която ме вълнува и днес, пристъпвайки към написването на тази поредица от научно-популярни статии за днешните и вечни проблеми на детството. Убедена съм, че на възпитателя – родител или учител – не са нужни точни рецепти и указания, нито задължително програмиране на дейността му „отвън” и „отгоре”. По-важно от всичко е той да знае колкото може повече за етапите и закономерностите в психичното и личностно развитие на детето през отделните възрастови периоди. Останалото, т.е. пътят, по който ще се постигне това развитие, до голяма степен е въпрос на личен избор от страна на възпитателя в зависимост от индивидуалните особености на детето, от конкретните възможности на средата, от собствените знания, разбирания, оценки, качества и възможности.”

Автор: професор Фидана Даскалова