За нас професор Фидана Даскалова е символ на педагогическата ерудиция в България. Освен уважаван учител, лектор и професор, тя е активен писател: публикувала е повече от 23 книги в областта на педагогиката, методиката на обучението по езика, подготовката за училище, ранното обучение по четене, билингвизма, ранното позитивно възпитание на надарените деца, психологията на ранното детство, онтогенезата на комуникативно-речевата компетентност. Сред книгите ѝ са „Аз бях майка на вундеркинд”, „Психолингвистика”, „Психопедагогика на ранното детство”, серията „С букви и картинки”, серията „Прочети ми пак…”, български език за пред училище и много, много други. Затова за нас беше празник, когато проф. Даскалова откликна на поканата ни да пише в нашия блог. Очакваме с нетърпение интересните ѝ материали всеки месец. За такъв даровит автор е необходимо и специално пространство. Затова създадохме новата рубрика „Днешните и вечни проблеми на детството” – официалната сцена на проф. Даскалова в блога на издателство „Даниела Убенова”. Тук ще откриете научна педагогическа информация, представена по достъпен начин, която ще Ви помогне да разберете и общувате по-добре с Вашето дете. А сега – оставяме на проф. Даскалова да се представи, с което официално откриваме рубриката „Днешните и вечни проблеми на детството”!
– От екипа на издателството
Коя съм аз?
Казвам се Фидана Георгиева Даскалова (по баща) и тире Димиева (по съпруг). Родих се и израснах в едно малко крайгранично село на юг. По-късно живях, учих и работих в един от най-хубавите квартали на голямата столица. Сега се радвам на живота в уютен провинциален град, разположен на брега на спускаща се от планината река. Намира се в подножието на величествената Рила, но в областта се наброяват още 6 други планини, между които е и най-дивната Пирин планина. През лятото прекарвам топлите месеци в бащината си къща до една река, стремително запътила се от Пирин към река Струма и през нея до Бяло море.
Родих и отгледах две деца – момчета. Бях грижовна и твърде тревожна, всеотдайна майка, винаги питаща се дали съм направила всичко най-добро за децата си. По природа съм работохолик, но в същото време бленувам за часовете на отмора и почивка, които веднага ми доскучават и търся нова и нова работа, в която да се потопя. Уж съм много амбициозна за постигане на поставените цели, а понякога дребен повод може да ме направи безразлична към постигане на същите тези цели, които така упорито съм преследвала преди това, без да жаля време, средства и сили. Постоянно имам два основни проблема в живота си – единият е, когато не успея да постигна целта си, а другият – когато успея да я постигна, защото веднага у мен възниква въпросът „А сега накъде и какво да правя, след като продължителният труд най-после е увенчан с успех?”. Изобщо в мен може да се открие ярко очертана противоречивата човешка природа.
Обичам да пиша. Да си призная, като млад писател не можех да измисля по-добър начин да разказвам разните истории и човешки проблеми, освен като включа себе си със своите ценности за живота, със своя личен жизнен и професионален опит. Бях убедена, че писането от позицията на личния опит ще оживи темата в по-голяма степен, отколкото ако пиша абстрактно по нея. Приемайки като писател да правя себе си главен герой на разказваните в книгите истории и човешки проблеми, на мен често ми бе нужно, пресъздавайки образа си, да го изграждам и композирам в правилни пропорции, вследствие на което и прототипът ми придобива по-ясни очертания и в известен смисъл по-усъвършенстван вид от мен самата. Както Монтен „рисувайки себе си за другите, аз заедно с това се рисувах във въображението си, използвайки бои, по-чисти от тия, които по-рано употребявах”. И ставаше така, че не толкова аз създавах книгата, колкото тя създаваше мен. Така се получава книга, която е неотделима от своя автор – тя става част от неговия собствен живот.
Всеки има едни или други предпочитания към темите, разработвани в книгите. Понякога е достатъчно човек да напише (или прочете) дори само една книга, стига тя да е докоснала сърцето и ума му и да му помага по пътя в търсене на смисъла на живота. „Смисълът” е любима моя тема. Навярно на нея ще бъде посветена и моята последна книга, за която мисля през целия си живот, но все още не се чувствам готова да напиша. Дано да имам достатъчно живот, здраве и сили, за да успея да я започна, завърша и споделя с читателите, проявяващи същите тези предпочитания към книгите, които ни помагат да открием смисъла в нашия живот.
Поредицата научнопопулярни статии, които ще подготвя за Теб, драги читателю, в рубриката „Днешните и вечни проблеми на детството” има за цел да ти даде възможно най-пълното, съвременно, научно и достъпно познание за проблемите на детството. Готови рецепти за това как да постъпваме във всеки отделен случай няма и не бива да даваме, защото всяко дете е уникално и неповторимо в своето развитие, възприемане и реагиране. Знанията за малкото дете, които са ни необходими, за да станем и да останем негови добри възпитатели, далеч превишават неговия ръст и тегло! Това е основната идея, вълнувала ме винаги досега през многото години на професионалния ми път на педагог, преминал последователно през проблемите на младенческия, ранния, предучилищния и училищния период на детството. Това е всъщност основната идея, която ме вълнува и днес, пристъпвайки към написването на тази поредица от научно-популярни статии за днешните и вечни проблеми на детството. Убедена съм, че на възпитателя (родител или учител) не са нужни точни рецепти и указания, нито задължително програмиране на дейността му „отвън” и „отгоре”. По-важно от всичко е той да знае колкото може повече за етапите и закономерностите в психичното и личностното развитие на детето през отделните възрастови периоди. Останалото, т.е. пътят, по който ще се постигне това развитие, до голяма степен е въпрос на личен избор от страна на възпитателя в зависимост от индивидуалните особености на детето, от конкретните възможности на средата, от собствените знания, разбирания, оценки, качества и възможности.
Драги родители и учители, надявам се статиите в рубриката „Днешните и вечни проблеми на детството” да ви носят познание и вдъхновение да бъдете най-добрите възпитатели на децата си!
Автор: професор Фидана Даскалова
