25 години от рухването на Стената: София между Москва и Вашингтон

putin and obama
След статията на доц. д-р Костадин Грозев, разглеждаща Украинската криза, връзката й със Студената война и причините за доминиращите българското общество настроения вследствие на събитията около площад „Майдан Незалежности”, ви представяме следващата част от поредицата, посветена на 25-годишнината от падането на Берлинската стена.

Епизод втори: София между Москва и Вашингтон

В годините на Студената война България има „славата“ на най-близкия съюзник на Москва. Българите имат петъчния ден на съветската телевизия, учат усърдно руски език в училищата (тази „лингва франка“ на комунистическия блок) и твърде често усещат с доходите си амплитудите на това приятелство – дали партийният елит в София се е възползвал от тази дружба посредством ре-експорта на евтин съветски нефт на международните пазари или осъществяването на поредната оръжейна сделка с „прогресивни режими“ от Третия свят. Парадоксално първите пробиви в това влияние идват от неочаквана посока – по време на започнатите от Михаил Горбачов промени в съветското общество през 80-те години, съветската журналистика се превръща в знаме за по-свободно мислещите българи, а застаряващото ръководство на БКП в София търси пътища за преодоляване на влиянието, което според тях ерозира комунистическия режим. Смяната на върха в София на 10 ноември 1989 г. е директно режисирана от Москва посредством доверени техни лица в София именно с цел да се запази каквото може от съществуващите позиции на БКП.

На този фон преходът към демокрация може да се разглежда и като период на качествена и трайна външнополитическа преориентация на България от преобладаваща зона на съветски/руски интереси към приобщаване в очертаващата се трансатлантическа общност на ценности и сигурност, свързвана със Западна Европа и САЩ. Директна проява на тази преориентация е сложната динамика в отношението на управляващите в София елити и обикновените български граждани с Москва и Вашингтон. И докато към Москва съществуват историческите предпоставки на едно традиционно русофилство сред българите, едновременно засилвано и ограничавано от Студената война, но четвърт век след края й положително нарастващо, по отношение на Вашингтон динамиката е доста по-сложна. И днес редица българи хранят едно подозрително отношение към САЩ, което вероятно е проявление на донякъде гузната обществена съвест, заради сляпото следване на Москва в годините на Студената война и липсата на открояващо се дисидентско движение или открита масова съпротива срещу комунистическия режим. Тези рефлекси ни карат да се страхуваме, че от един „голям брат“ се хвърляме веднага в обятията на друг. Разбира се, няма нищо лошо в това да сме предпазливи, стига да осъзнаваме, че може би от нас се изисква не безропотно следване, а истинско партньорство между суверенни държави: едната – голяма, другата – по-малка, но все пак явяващи се като равнопоставени стратегически партньори в рамките на НАТО. Някои едностранни силови действия на САЩ като намесата в Югославия, бомбардировките на Белград през 1999 г. и операцията в Косово подхраниха тази подозрителност. Обяснението  за тези настроения следва да се търси и в онези проатлантически среди в София, които не направиха необходимото ясно и точно обосноваване на своята позиция, прикривайки я зад шаблоните на „евроатлантическите ценности“ и „цивилизационния избор“. Надживяването на наследството на Студената война е дълъг и сложен процес и това касае и въпросната подозрителност към САЩ. Истина е, че именно на младите хора предстои да направят своя обоснован и личен избор за геополитическите им предпочитания и тогава трябва да се говори открито и без превземки, а не да се замитат под леглото съществуващите проблеми.

Българският министър на отбраната Николай Ненчев и заместник-генералният секретар на НАТО Ал. Вершбоу (17.11.2014 г.)

Българският министър на отбраната Николай Ненчев и заместник-генералният секретар на НАТО Александър Вершбоу (17.11.2014 г.)

Така или иначе, с убеденост може да се твърди, че на официално ниво отношенията между София и Вашингтон в момента са в разцвета на своето развитие. Заслуга за това имат и двете страни, като от наше име играят онези групировки, неправителствени организации, политически сили и изявени лидери и културни дейци, които въпреки изказаните преди малко съмнения в ефективността на начина, по който изразяват и пропагандират своята ориентация, направиха възможна „евроатлантическата ориентация“ и членството на България в НАТО. А присъединяването ни към НАТО и наличието на чл. 5 от Устава на Алианса е най-съществената гаранция за националната ни сигурност и суверенитет. Ето защо трябва да се отдаде дължимото за крайния резултат както на дясноцентристките среди в българското общество, така и на представителите на част от българската левица, които направиха исторически компромис и също допринесоха за това развитие. А иначе какво е нашето място във Вашингтонския пъзел е въпрос по-скоро за някой американец. Ние можем само да разсъждаваме и гадаем, но е очевидно, че без намесата на Вашингтон ние не бихме се присъединили нито към НАТО, нито към ЕС. Очевидно ние сме геостратегически интересни за САЩ като страна от Черноморския регион, която може да изпълнява ролята на мост или посредник към Близкия и Средния изток, а в по-близък план – към Западните Балкани. САЩ очевидно желаят възможно по-малко конфликти в „задния двор“ на Европа, а същевременно се нуждаят от предмостие за бъдеща активна роля в евро-средиземноморското пространство. Така стечението на обстоятелствата около Косовската криза през 1999 г. позволиха реализацията на няколко важни задачи на българската външна политика.

Доц. д-р Костадин Иванов ГрозевДоц. д-р Костадин Грозев е преподавател в катедрата по Нова и съвременна история в Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Автор е на множество научни публикации, както и съавтор на учебника по История и цивилизация за 10. клас, заедно с доц. д-р Валери Колев и Тодор Зарков. Още статии от автора в този блог може да прочетете тук.


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/danielau/public_html/blog/wp-includes/class-wp-comment-query.php on line 405

Оставете отговор

Your email address will not be published. Required fields are marked *