Билингвизъм означава двуезичие, т.е. ползването на два езика от едно лице. Когато ползваните езици са повече от два, говорим за полилингвизъм и за хора полиглоти. Характерно за човека билингвист е, че обикновено владее в една и съща степен двата езика и е в състояние да ги използва еднакво ефективно.
Най-старите и до известна степен най-интересните изследвания на билингвизма се отнасят до децата билингви, които отрано се учат да говорят на два езика. Дете, което расте в билингвистична среда, каквато е например семейната среда при смесени бракове или при имигрантите, обикновено с времето се научава да говори и двата езика. Тези деца проявяват типичните за билингвите характеристики на езиково поведение: те се стремят да поддържат двете езикови системи разделени и могат да превключват от едната на другата. Децата билингви интернализират и двата езика отрано, но все пак единият от тях обикновено се възприема като първи език. Това често е техният „майчин”, „роден” език, на който са се научили да говорят в самото начало на своя живот, и който са слушали непрекъснато около себе си, както след раждането, така и още в утробата на майка си. Именно на този език човек мисли най-добре, най-задълбочено и най-творчески.
Дотук всичко казано за билингвизма поставя децата билингви в една твърде благоприятна за тяхното развитие и възпитание светлина, особено като се има предвид, че днес в условията на всеобща глобализация и мобилност във всички сфери на живота обучението по чужд език се откроява с още по-голяма важност. Езиковата политика днес посочва необходимостта за всеки човек отрано да усвои освен своя роден език, най-малко и един чужд език от групата на международните езици, а също така и един от езиците на своите съседи. Това ще му даде възможност за безпрепятствено пълноценно общуване и развитие „без граници”.
Знаем обаче, че в съвременното мултиетническо общество децата билингви се сблъскват с големи трудности. Тук е важно да разкрием някои от психологическите причини за възникването на тези проблеми, което има значение за правилното им разрешаване на практика. Затрудненията при възпитанието и обучението на деца и подрастващи от групата на билингвите са свързани главно с въпроса за функционирането на втория език, който независимо, че се ползва успешно редом с първия, все пак остава подчинен на него, особено в случаите, изискващи повече креативност в мисленето. Изследователите установяват, че в случаите на недостатъчно развитие на чуждоезиковата реч субектът обикновено преживява чувство на ефемерност, т.е. на краткотрайност на информацията, предавана и приемана на чуждия език. Това явление може да бъде обяснено с нарушение в общуването между организма и средата, с отсъствие на непосредствена връзка между чуждоезиковия знак и възприятията на съзнанието.
Другата особеност във функционирането на втория език в условията на билингвизъм се отнася до т.нар. в социолингвистиката явление ‘отнемащ билингвизъм’. Терминът се използва за интерпретиране на ситуациите при билингвизма, които човек избягва, тъй като новият език ще му „отнеме” неговия собствен език. Хората в условията на билингвизъм обикновено виждат във втория език едва ли не заплаха за първия, особено когато пък вторият се представя за доминиращ. Така научаването и ползването на втория език би означавало да се признае превъзходството му. Възможно е това чувство, макар и да не се изразява външно, да се отнася и за схемите на поведение, включително езиковото. Ако например детето усеща, че схемите на училището заплашват неговите установени езикови модели, то ще се съпротивлява на всеки опит в училище да го научат на определено поведение. Това все още е непотвърдена хипотеза, но тя изглежда твърде вероятна, като се има предвид трудността да се убедят децата билингви да приемат някои от училищните схеми, както и възникването на затруднения при обучението и възпитанието на тези деца, изразяващи се не само в лош успех, но и в риск от преждевременно отпадане от училище.
От години изследователите се опитват да установят дали билингвизмът благоприятства или възпрепятства интелектуалното развитие на децата и особено успеха им в процеса на училищното обучение. Проучване сред уелски деца от Саерс като че ли доказва неговото вредно въздействие. Подобни резултати са извлечени също от изследване на деца на имигранти в САЩ, както и при изследване на деца от малцинствените етнически групи у нас /деца от ромски или турски произход/. Днес обаче преобладава схващането, че при добре балансирани социални условия и правилно обучение билингвизмът не само не влияе отрицателно, но дори може да допринесе за развитието на някои важни интелектуални качества като гъвкавост и креативност. За съжаление обаче много често тези социални и педагогически условия отсъстват, тъй като децата билингви обикновено принадлежат към групи в неизгодна социална позиция. В тези случаи, както е например при ромските деца, съвсем неправилно причината за дефицит в езиковото и в общото интелектуално развитие, както и за занижения успех в училище, се свързва единствено с билингвистичната среда. Така теорията за дефицита в езиковото развитие на децата билингви пречи да се разкрият истинските причини за установения дефицит, които в повечето случаи са на социална основа.
В обстановка на билингвизъм детето неминуемо си изгражда съответна нагласа, според която в едните точно определени условия то мисли и говори на единия език, а в другите – на другия език. Но понякога детето не може да си изгради такава нагласа. Това може да се дължи на вътрешни причини, като например ограничени възрастови възможности на детето или някои негови индивидуални особености. По-често обаче това става поради външна причина, изразяваща се в безразборното ползване на двата езика при общуването с детето, което пречи, а даже и прави невъзможно понякога изграждането на определена нагласа. Нещо повече – такова безразборно ползване на двата езика от околните обърква детето и това вече определено не само може да пречи, но и да уврежда неговото не само говорно, но и нервнопсихическо развитие. Невъзможността детето да си изгради съответна нагласа заради езиковата среда, в която се намира, пречи не само при условията на билингвизъм, но дори и при овладяването на родния език. Интересен в това отношение факт ми сподели една детска учителка. По време на занятия по роден език в детската градина децата говорили напълно правилно според нормите на книжовния език, но извън занятията и особено извън детската градина те говорили на съответния диалект на езика. Твърде вероятно и в този случай децата просто са си изградили нагласа как да говорят в различни среди, според изискванията към техния говор.
Така би следвало да се предположи, че при благоприятни условия билингвизмът не само не пречи, но дори стимулира общото психично развитие на детето. Той създава известни условия за изостряне на вниманието, за формиране на по-добра реактивност на нервната система, за трениране на паметта, волята и мисленето, за стимулиране на творчеството. Отрицателните последици обикновено са от по-друг характер – при постоянното повишено напрежение в някои индивидуални случаи може да се стигне до нервност и до лесно изтощение. Но както вече бе подчертано по-горе, истинските причини за установяване на известен дефицит в развитието и успеха в училище на някои от децата билингви в повечето случаи са на социална основа.
Автор: професор Фидана Даскалова
За поредицата „Днешните и вечни проблеми на детството” на проф. Фидана Даскалова
„Поредицата научно-популярни статии в рубриката под надслов „Днешните и вечни проблеми на детството” има за цел да даде възможно най-пълното, съвременно и научно познание за детството. Готови рецепти за това как да постъпваме при всеки отделен случай няма и не бива да даваме, защото всяко дете е уникално и неповторимо в своето развитие, възприемане и реагиране. Знанията за малкото дете, които са ни необходими, за да станем и да останем негови добри възпитатели, далеч превишават неговия ръст и тегло! Това е основната идея, вълнувала ме винаги досега през многото години на професионалния ми път на педагог, преминал последователно през проблемите на младенческия, ранния, предучилищния и училищния период на детството. Това е всъщност основната идея, която ме вълнува и днес, пристъпвайки към написването на тази поредица от научно-популярни статии за днешните и вечни проблеми на детството. Убедена съм, че на възпитателя – родител или учител – не са нужни точни рецепти и указания, нито задължително програмиране на дейността му „отвън” и „отгоре”. По-важно от всичко е той да знае колкото може повече за етапите и закономерностите в психичното и личностно развитие на детето през отделните възрастови периоди. Останалото, т.е. пътят, по който ще се постигне това развитие, до голяма степен е въпрос на личен избор от страна на възпитателя в зависимост от индивидуалните особености на детето, от конкретните възможности на средата, от собствените знания, разбирания, оценки, качества и възможности.”
Професор Фидана Даскалова има дългогодишна научна кариера, в която е публикувала над 200 научни и научно-методични публикации, както и повече от 20 книги в областта на педагогиката, методиката на обучението по езика, подготовката за училище, ранното обучение по четене, билингвизма, ранното позитивно възпитание на надарените деца, психологията на ранното детство, онтогенезата на комуникативно-речевата компетентност. Сред книгите ѝ са „Аз бях майка на вундеркинд”, „Психолингвистика”, „Психопедагогика на ранното детство”, серията „С букви и картинки”, серията „Прочети ми пак…”, български език за пред училище и много други.
