По традиция всеки учебен час завършва със „За домашно…“ Повечето ученици гледат на домашната работа с досада, писането ѝ често се превръща в агония, а неписането ѝ може да породи семейни скандали. Всичко това в името на идеята, че знанията от час трябва да се затвърдят вкъщи. В концепцията за домашните се намесва и убеждението, че чрез тях се изграждат учебни навици и се развиват организационните умения и самодисциплината.

Множество научни изследвания показват, че домашните като цяло наистина имат ползотворен ефект върху учебния процес. Това важи особено за прогимназиалните и гимназиалните класове. При по-малките ученици връзката между домашните и успеха е по-слаба, затова специалистите препоръчват домашните в началните класове да са ориентирани по-скоро към изграждането на позитивно отношение към ученето, учебни навици и личността на детето, отколкото към запаметяването на голямо количество информация.

Съществуват и теории, че домашната работа може и да не е чак толкова необходима, колкото сме смятали досега. Специалистът по образованието Алфи Кон е един от опонентите на домашната работа. Той намира проучванията, чиито резултати подкрепят домашната работа, за предубедени и ги обвинява в изкривяване на данните. Според него единствените факти по отношение на въпроса с домашните са множеството очевидни проблеми, свързани с тях: недоволството на децата, изтощението, липсата на свободно време след училище, дори евентуалния риск от загуба на интерес към ученето.

Защо тогава домашните продължават да са приети като фундаментална част от образованието? Кон предлага множество възможни причини. Сред тях е недоверието към децата и по-конкретно към тяхното желание да прекарват свободното си време ползотворно. В този случай домашното се превръща в чисто и просто източник на работа, която да ограничава свободното време на децата и така да минимизира възможността да го пропилеят. Друга вероятна причина е липсата на разбиране каква е същността на ученето. Идеи като тази, че „повторението е майка на знанието“ или че резултатите зависят от времето, прекарано в работа, карат домашните да изглеждат като подходящ инструмент за затвърждаване на знанията. В повечето случаи обаче единственото, което обемистите домашни постигат, е да залеят краткосрочната памет на детето с информация, която да изтече в момента, в който спре да бъде нужна – т.е. със затварянето на тетрадката. Дори да не станат тревожни или депресирани, децата се опитват да „се отърват“ от домашната работа, колкото се може по-бързо. При това положение, ползата се губи. Самата идея за „затвърждаване“, смята Кон, произтича от експериментите с лабораторни животни за установяване на определено повтарящо се поведение, а не разбиране. Според него домашните, изградени на този принцип, не могат да постигнат нищо повече от това да автоматизират определени действия.

Кон не твърди, че домашните задания трябва да бъдат напълно заличени от образователната система. За него идеята за „редовните“ домашни е странна: домашно трябва да се дава само по необходимост, когато урокът е наистина важен и изисква допълнителна работа вкъщи. Когато задаването на домашни е неизменният завършек на учебния час, количеството измества качеството: по-важно е да има домашно, отколкото какво ще бъде то. Ако домашните бъдат изключение вместо норма, учителите ще имат повече време да ги планират, да ги съобразят с нуждите на учениците, да ги направят интересни и мотивиращи. Децата биха имали повече свободно време, което може да се оползотвори и в учене извън училище – кръжоци, образователни игри, свободно четене и т.н. Кон вярва, че запазването на любопитството и ученолюбивостта трябва да е приоритет, а всички други умения ще последват.

Основният аргумент в защита на домашните е, че без практика усвояването на нови умения е невъзможно. Но и сред защитниците на домашните се чуват мнения, че те трябва да се добре премислени и пригодени към нуждите на учениците. Важна е комуникацията между учителя и учениците: той трябва да им помогне да разберат целта на домашните и да предоставя достатъчна и полезна обратна връзка. При натоварената програма повечето учители не разполагат с необходимото време да проверяват домашните индивидуално и да дават подробни рецензии за всеки ученик, но има и други начини за проверка на домашната работа и превръщането ѝ в значима част от учебния процес. Например учителят може да отдели време в началото на часа, за да даде отговорите на поставените задачи и да ги обсъди с целия клас или да прегледа домашните работи с цел да улови най-често срещаните проблеми и грешки, да ги посочи и дискутира с класа. Който и метод да бъде избран, обсъждането и оценяването на домашното са важни за осъществяването на връзката между домашната работа и работата в клас и осмислянето на труда, който учениците полагат вкъщи.

При всички тези противоречиви становища дискусията относно домашните остава отворена, но едно е сигурно: не всяко домашно е ползотворно. Добре е в практиката си учителят да търси баланса между количество и качество, да задава домашна работа, която да е наистина полезна и смислена, и да поддържа мотивацията на учениците като стимулира интереса им чрез самите задания за вкъщи и им помага да видят сами положителните резултати от по-скучните, но необходими задачи.

Източници:
http://www.educationworld.com/a_issues/chat/chat200.shtml
http://www.educationworld.com/a_issues/chat/chat128.shtml
http://www.ascd.org/publications/educational-leadership/mar07/vol64/num06/The-Case-For-and-Against-Homework.aspx