Момиченцата – в розово, момченцата – в синьо. „Оцветяването“ на половете се е превърнало в естествен рефлекс: спонтанна асоциация, която, ако се замислим, далеч не е толкова „естествена“, колкото изглежда. В проекта си „Розово и синьо“ южнокорейската фотографка Джонг Ми Юн използва двата цвята, за да насочи вниманието към половите стереотипи и тяхната културна обусловеност. Вдъхновена от манията на дъщеря си по всичко розово, Юн ни представя серия от снимки на деца, сред които и дъщеря й, в своите стаи: розови момиченца в розови стаи, отрупани с розови „момичешки“ неща и сини момченца в сини стаи, пълни с още синьо, с още момчешко. От една страна снимките ни потапят в два противоположни, но допълващи се детски свята, два оазиса на детството, игрите, мечтите. От друга страна изобилието бълващо от розовите и сините кутийки стряска. Толкова много играчки, вещи, продукти на добре систематизирана пропаганда, ориентирана към най-податливата на манипулация публика. Момичетата по дефиниция играят с кукли, гримове, комплекти за „готвене“ и сервизи за чай. На момчетата им трябват колички, роботи, инструменти. И за да е пределно ясно коя играчка за кого е, всичко е оцветено в съответния сигнален цвят. В определен момент внушението е толкова силно, че се превръща в норма, и когато някое момченце заяви, че любимият му цвят е розовият, както се случи на мен веднъж, неизбежно започваме да си вадим изводи. Най-вероятно погрешни.
А всъщност допреди нач
алото на миналия век цветово разделение между половете не е съществувало: и момиченцата, и момченцата са обличани предимно в неутрално бяло – много по-лесно за пране с белина. Когато розовото и синьото започват да се свързват с половете, значенията им изненадващо се преобръщат наопаки. През 1914г. американски вестник съветва майките да се придържат към установените норми и да обличат момченцата в розово, а момиченцата в синьо. В друго списание от 1918г. дори пише, че розовото, като „по-дързък и по-силен цвят“, е по-подходящ за младите мъже, докато „деликатното и изтънчено“ синьо е идеално за малките дами. Вероятно обяснение за този феномен е, че розовото е производно на червения цвят, свързван с куража и силата, уж мъжки качества. При всички положения цветовото разделение между половете е било по-скоро препоръчително, отколкото твърдо установено. Каква тогава е причината днес така решително да отсъждаме, че розовото символизира женственост, а синьото е мъжки цвят? Промяната настъпва след Втората световна война, когато американски производители налагат новата норма. През 60-те борбата за равноправие между половете изисква преодоляване на различията, особено на подобни безсмислени класификации. Феминистките отказват да обличат дъщеричките си в розово. Това обаче по-скоро затвърждава идеята, че розовото е женствен цвят. Вместо да бъде заличен, стереотипът, обърнат надолу с главата, се установява твърдо в съзнанията, където ежедневният сблъсък с внушенията на медиите и рекламите редовно го подхранва и затвърждава.
В академичната сфера се водят спорове дали причината за стереотипизирането на половете според цветовите им предпочитания се крие единствено в културния контекст. През 2007г. двама учени от Университета в Нюкасъл, Аня Хърлберт и Яжу Линг, провеждат проучване, благодарение на което стигат до заключението, че съществува универсална тенденция жените да предпочитат червеникави тонове, а мъжете – синкави. Тяхно проучване е проведено сред 208 мъже и жени, повечето от които са британци, а 37 са китайци, родени и израснали в Китай. Участниците е трябвало да правят бързи, спонтанни избори измежду правоъгълници в различни цветове. Жените показали явни предпочитания към цветове, близки до червеното и лилавото, докато сред мъжете тоновете от синьо-зеления спектър били по-често избирани. Резултатите от групата с китайски произход не били по-различни, което довело до заключението, че откритите тенденции не се влияят от културата, към която принадлежат участниците. Обяснението, което учените дават за явлението, е, че вроденото предпочитание на жените към червеното се дължи на предците ни отпреди Неолитната революция. Преди прехода към земеделие отговорността за препитаването на колектива е била разпределена между мъжете и жените. Докато мъжете ходели на лов, жените събирали плодове. Според Хърлберт и Линг червеният цвят на плодовете индикирал тяхната зрялост и жените развили по-голяма зрителна чувствителност към червеното. Друго изследване от 2003г. подкрепя това твърдение, показвайки, че женските очи виждат червеното по-добре отколкото другите цветове. Що се отнася до мъжете, Хърлберт и Линг предполагат, че синьото вероятно е било знак за добро време или питейна вода. Доколко тези предположения са верни и доказуеми, може да се спори.
Едно по-скорошно изследване опровергава теориите за универсално цветово разделение на половете, като провежда подобен експеримент, но не сравнява британци с китайци, а
с хора от племето Химба в Северна Намибия. Провеждащите проучването учени смятат, че процесите на глобализация и масов маркетинг размиват
границите 
между различните индустриализирани култури т.е. че китайците и британците са изложени на сходна рекламна пропаганда, която вероятно влияе и на възприятията им, създавайки сходни системи от представи и предпочитания. В този случай е редно да се провери дали евентуално сравнение между британската индустриализирана култура и такава като тази на Химба – отделена от останалия свят и следователно „непокварена“ от влиянието на рекламите – би довело до същите универсални тенденции. Методите в това проучване са сходни, но крайните резултати не показват никакви прилики между цветовите предпочитания на отделните полове в двете групи. В заключение авторите на изследването заявяват, че дори да има универсални тенденции, културният контекст има решаваща роля за възприятието на цветовете.
В крайна сметка се оказва, че средата е водещият фактор при формирането на представите ни за символиката на цветовете. Ала ако нещо толкова „естествено“ и „универсално“ като представата, че момичетата са „розови“, момчетата – „сини“, може да е продукт на рекламната манипулация , какво да кажем за останалите ни представи за ролите на жените и мъжете?
За повече информация, ето няколко интересни статии по темата.
http://www.dailymail.co.uk/news/article-2337814/The-death-gender-neutral-clothing-New-book-details-history-blue-pink-gender-synonymous.html
http://www.smithsonianmag.com/arts-culture/when-did-girls-start-wearing-pink-1370097/?no-ist
http://www.jeongmeeyoon.com/aw_pinkblue.htm
Използвани са следните изследвания:
