За и против електронните учебници

etextbook copy

Напоследък, в крак със световните тенденции, и в България все повече се обръща внимание на разработването на електронни учебници. В началото на юли тази година, старото правителство прие и Стратегия за ефективното прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката, която предвижда до 2020 г. електронните технологии да се превърнат в естествена част от образователния процес. Целта на Стратегията е изграждане на модерна, мобилна и по-ефективна образователна система с помощта на технологиите, които ни предлага нашето време: компютри, прожектори, интерактивни дъски, високоскоростен интернет и т.н. Преди обаче да се компютъризира образованието е важно да се вземе предвид мнението на учените и специалистите, изследващи ефекта на технологиите върху учебния процес и факторите, които определят ефективността на обучението, разчитащо на електронни носители на информация.

Безспорно в електронните учебници има огромен потенциал за развитие на образованието в световен мащаб. В сравнение с традиционните, електронните учебници са по-евтини, по-лесни за обновяване, а и не обременяват учениците с носене на тежки раници. Те могат да отворят врати пред по-интерактивно, интересно и дори персонализирано обучение, но това предимство е условно, защото зависи изцяло от характеристиките и качеството на учебника, както и от начина му на употреба в класната стая. computer-labs-sr-with-students-500 copyЗасега специалистите не са единодушни какви точно са ползите от електронните учебници за качеството на образованието и въпросът дали изобщо има такива все още е обект на разпален дебат. Резултатите от проучванията водят до противоречиви изводи и посочват множество фактори, влияещи на ефективността на електронните учебници. Откриват се както разминавания в личните предпочитания на учениците дали да получават информация от хартиени или от дигитални носители, така и различия в нуждите на учениците от двата пола, от различни образователни нива и с различни способности. Едно изследване от Естония, например, се опитва да отсее характеристиките на добрия електронен учебник. В него участват 54 ученици на възраст между 15 и 16 г., на които са предложени шест специално разработени примерни учебника с различни дизайни. В крайна сметка учените идентифицират няколко тенденции. Учениците с по-лош успех имат нужда от ясни инструкции и примери, познати иконки и команди, и клавиатурно въвеждане на информация. За добрите ученици пък е по-полезно електронният учебник да има по-сложна навигация, употреба на аналогии и немного терминология. Оказва се и че твърде многото информация, предложена наведнъж и комбинирана със сложна навигация, създава повече проблеми за момичетата. Единственият логичен извод от тези данни е, че за да има полза от електронните учебници, те трябва да бъдат пригодени към индивидуалните нужди на всеки ученик. С централизираната образователна система в България, това ще е трудно да се постигне.

Предизвикателство е и обучението на преподавателите за работа с нови технологии в образованието. Преминаването към електронно обучение изисква сериозна подготовка от страна на учителите, директорите и всички други участници в образователния процес. Изследване сред библиотекари, работещи във всякакви учебни институции – от детска градина до гимназия, в щата Флорида, САЩ, показва, че много от притесненията на работещите в сферата на образованието са свързани с несигурност в собствените им възможности бързо да се приспособят към нововъведената система и безпроблемно да се ориентират в нея. Учените в това проучване се позовават на по-ранни изследвания, като посочват, че са необходими до 5 години за пълното адаптиране на педагозите към електронните учебници, независимо от предварителния опит с компютърни технологии. Това заключение се отнася предимно за САЩ, където съществува организирана система за професионално развитие. В България възможностите за допълнително обучение на педагози са доста по-ограничени и е много вероятно интеграцията на учителите в една напълно нова образователна система да бъде доста по-бавна и/или неефективна.

Съобразяването на електронните учебници с нуждите на учениците и с уменията на педагозите и останалите участници в образователния процес може да се получи единствено чрез постепенно и внимателно въвеждане на електронната система. Трябва да се вземат предвид максимално много мнения на специалисти, да се проведат проучвания, а самият процес на преход да бъде разглеждан под лупа през всеки етап от развитието си (за което е нужна и добре организирана система за оценка на образованието, към момента липсваща у нас). Следенето на реакциите на учениците, на техните постижения и затруднения, както и на мотивацията им да учат е ключово за постигане на добри резултати. Преди да започнем да експериментираме със собствената си образователна система и да се надяваме, че компютрите сами по себе си ще успеят да разрешат проблеми като отпадането на ученици от образованието и епидемичната липса на мотивация, както сред учениците, така и сред учителите, имаме чудесната възможност да наблюдаваме как протича преходът към електронно обучение в други държави.

collegeof2020Една от най-напредналите по отношение на компютърните технологии в образованието държави е Южна Корея. През тази година 150 начални и 300 средни училища в страната са избрани да тестват възможностите, които технологиите предлагат. В тях се използват електронни учебници, като те не са точни копия на хартиените си версии. Дигиталните носители включват допълнителни интерактивни материали (анимации, видео материали, препратки към външни ресурси и др.), приложени към основния текст. Корейското правителство се надява това да е успешен проект, който да позволи по-нататъшното развитие на страната в сферата на електронното образование. Може да се каже, че целият свят също очаква с нетърпение резултатите от експеримента. Мнозина са и скептиците в Южна Корея, според които учениците и без това вече са развили зависимост към технологиите. Те смятат, че вместо да поощрява пристрастяването към виртуалната реалност, училището трябва да търси начини за неговото преодоляване. Посочват се и всеизвестните проблеми със зрението и концентрацията, които дългото взиране в монитора причинява, особено при по-малките.

Много са и специалистите, които изразяват загриженост относно мястото на учителя в една образователна система, залагаща предимно на компютърното обучение. Памела Райт, национален лидер в образованието в Обединеното кралство (National leader of education), заявява пред британския вестник „Гардиън“, че преподаването не е чисто и просто прехвърляне на информация и че ключовият елемент в ефективния образователен процес е личното отношение на учителя към ученика, което все още не може да бъде имитиранo от машина. Учебникът е просто инструмент на учителя, който е реалният източник и преносител на знание, опит и вдъхновение. Колкото и да са възможностите, които предлагат електронните учебници, развитието на този потенциал е до много голяма степен в ръцете на преподавателя. Квалифицираният и подготвен учител, който работи с желание и умее да привлече вниманието на учениците си може да постигне чудеса, независимо дали има компютър или черна дъска с тебешири в класната си стая…

Повече по темата за учителите по света и у нас можете да прочетете тук.

Автор: Мила Даскалова
Източници:
http://fdt.library.utoronto.ca/index.php/fdt/article/view/4907/1768
http://www.theguardian.com/teacher-network/teacher-blog/2013/jun/20/technology-not-replace-teaching-learning
http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20130814000226 http://www.educause.edu/discuss/teaching-and-learning/etexts-constituent-group/wp-south-korean-classrooms-digital-textbook-revolution-meets-some-resi
http://www.informationr.net/ir/19-2/paper625.html#.U9id0vmSySo

Оставете отговор

Your email address will not be published. Required fields are marked *