Къде по света са най-уважавани учителите? На този въпрос отговаря „Индексът на социалния статус на учителите по света“  (Global Teacher Status Index), публикуван през октомври 2013 г. и базиран на проучване, в което участват 21 държави от цял свят¹. Сред критериите, по които учените съдят за мястото на учителите в разглежданите общества, са:

• Социалното положение на учителите
• Доколко се смята, че децата уважават учителите си
• Вероятността родителите да поощрят децата си да станат учители
• Степента на доверие в образователната система като цяло
• Степента на доверие в способността на учителите да обучават качествено

Държавите са съпоставени с оглед на представянето им в международното оценяване на учениците PISA, разглеждащо три сфери на познанието – четене, математика и природни науки. В проучването има държави от всички основни континенти и с всякакви системи на образование, като от всяка държава участват по 1000 души на възраст между 16 и 70 години.

              На Деня на учителя в Китай

Китай ясно се очертава като държавата, в която учителската професия е най-уважавана.
Половината от родителите там биха поощрили децата си да станат учители. Мнозинството от участниците от Китай (75%) смятат, че децата уважават учителите си, докато средният процент за всички държави е 27%. Сред всички участващи в проучването държави Китай заема трето място в оценяването PISA през 2012 г., веднага след Сингапур и Финландия.

След Китай в „Индекса“ се нареждат Гърция, Турция и Южна Корея, а на последно място са Бразилия и Израел. Резултатите от проучването не разкриват пряка връзка между социалния статус на учителите и академичното представяне на учениците. За сметка на това се открива зависимост между резултатите на учениците и заплащането, което получават учителите.

За жалост, България не е включена в това изследване – щеше да бъде интересно да разберем доколко българинът вярва в образователната система и цени учителите. Това, което със сигурност знаем за нашата страна, е, че резултатите на учениците ни от PISA са значително по-ниски от средните: заедно със съседските ни държави се нареждаме почти на дъното на класацията².

Ако използваме гореспоменатия извод от „Индекса на социалния статус на учителите по света“, можем да открием вероятни причини за лошото си представяне. По данни на мрежата „Евридика” (организация към Европейската комисия, занимаваща се със събиране и публикуване на информация за образователните системи в Европа) средната годишна заплата на учителите за учебната 2012/2013 г. е била 8,676 лв., или 4,436 евро, като не е отчетена разлика в средното заплащане на учителите от различните нива на образование. За сравнение, според същото проучване учителите в Словения получават средно между 18,732 и 27,072 евро в зависимост от нивото на образование. По-близо до нашите географски ширини румънците предлагат средно 5,694 евро годишна заплата на учителите си, което не е кой знае колко повече от заплатата у нас, но в Гърция положението е съвсем различно. Въпреки икономическата криза през последните години, учителската заплата в Гърция през 2012/2013 г. е била средно 19,940 евро на година, сочи „Евридика”. Съпоставка между реалните средни заплати на учителите в още няколко европейски държави може да видите по-долу.

Според съставителите на „Индекса на социалния статус на учителите по света“ заплатата, професионалната квалификация и конкуренцията при кандидатстване за професионално обучение са основни фактори, определящи качеството на образованието. В България, както се вижда, заплатите са твърде ниски. Що се отнася до професионалната квалификация и конкуренцията, имаме да се развиваме много и в тези насоки. Въпреки че през последните години належащите проблеми в образователната система все по-често се разглеждат и се правят опити за тяхното разрешаване, преподавателската професия все още се характеризира с:

• Ограничени възможности за професионално обучение след започването на кариерата и недоизпипан модел за професионално развитие, които водят до липса на стимулация за подобряване на работата
• Ограничени възможности за творчески подход към преподавателския процес поради сериозната централизация на системата, строго фиксираната програма на обучение и непоклатимо място на лекцията като основен метод на преподаване
• Липса на обратна връзка с преподавателя: системата за външно оценяване на ефикасността на преподавателската дейност е предимно формална

Вследствие на тези проблеми се наблюдава цялостна демотивация, липса на инициатива от страна на учителите и занижаване на качеството на преподаване, които от своя страна водят до загуба на уважението към преподавателите, както на учениците, така и на родителите и обществото като цяло.

Проблемите са налице, а сигурно се сещате и за други. Въпросът е как да се разрешат. В България много обичаме да си говорим как е „на запад“. Доста често фразата е придружена с горчивина, пренебрежение и/или завист. Вместо да ни амбицира, сравнението само подсилва разочарованието ни от собствената ни неспособност да намерим изход. Склонни сме дори да приемем, че такъв няма – че сме пленници на реалността си: такъв ни е бил късметът, историята е била срещу нас, другите страни са си чисто и просто Други. Забравяме, че всяка държава е извървяла своя път, сблъсквала се е и все още се сблъсква с различни проблеми, но и ги е решавала (или все още работи по тях)… Или пък се втурваме да въвеждаме чужди практики като забравяме да се съобразим със социо-културния контекст, с историята и обстоятелствата, които са позволили развитието на определена система във всяка държава. Това, което работи и дава добри резултати при едни, може не само да не проработи, но и да навреди, ако се приложи другаде. Прекрасно е да вземаме пример от по-добре устроени държави, но необмисленото приложение на западни елементи води до резултат ала „Криворазбраната цивилизация“.

Пътищата към добро образование са много

Финландска класна стая

Да вземем например Финландия и Южна Корея – две държави, известни с доброто си образование и впечатляващите успехи на учениците си през последните години, но и напълно различни в образователния си подход. Във Финландия учителите получават генерални насоки за съдържанието на учебния материал, който да преподават, но имат пълната свобода да избират методите и подходите си спрямо собствените си желания и умения, както и според нуждите и интересите на учениците си. Тестовете и оценките са на заден план – много по-важни са вниманието към ученика, колективната работа, индивидуалното развитие на всеки. Вярва се в нуждата и правото на учениците, особено от началните класове, да играят и да си почиват. Затова материалът се усвоява предимно в клас, а учебният ден е кратък – обикновено от 8-9 сутринта до 1-2 на обяд. Така учениците имат повече свободно време, което, между другото, не е запълнено с домашни упражнения (средно около 1 час на ден), а учителят има възможност да отдели време за подготовка и за оценяване на учениците. Много важно място във финландското образование заема и взаимната подкрепа между учители, класове и дори цели училища.

Образованието в Южна Корея е много по-различно устроено и много по-интензивно. Въпреки че през последните години се позволява по-голяма автономия на училищата, системата е централизирана – Министерството на образованието, науката и технологиите съставя учебна програма, която се преразглежда на всеки 5 до 10 години. Тя е напълно задължителна, но съществува възможност за надграждане върху нея на местно ниво. Учениците от началните образователни нива често са разпределени според способностите си. Учебните занятия заемат почти цялото време. От 9 сутринта до 5 следобед е редовното училище, след него започват допълнителните часове, продължаващи до 10 вечерта, а после следват и домашните. Почивките са достатъчни само за преместване от един час в друг. Тестовете и изпитите идват един след друг и добрите оценки са изключително важни. През последните години учителите започват да експериментират с традиционните преподавателски методи, като включват и такива, които ангажират учениците и изискват активно участие: групови проекти, дискусии, научни експерименти. Все повече се разчита на работата с информационни технологии.

Общото между учителите във Финландия и Южна Корея

Добро заплащане
Учителите във Финландия получават почти толкова, колкото лекарите и адвокатите, което нарежда преподаването сред най-престижните професии в държавата. Според „Евридика“ финландските учители получават средно между 30,888 и 51,750 евро в зависимост от квалификацията си.
Заплатите на корейските учители се определят до голяма степен от техните умения и опит. Началната заплата на учител от прогимназиално ниво е около 22,394 евро, а до края на преподавателската кариера заплащането може да достигне 62,466 евро.

Добро обучение
Преподавателите и в двете държави са сред най-способните кадри в своите страни. Финландските учителите са подбрани от топ 10% от висшистите в държавата и желаещите да станат учители във Финландия имат възможност да получат безплатно магистратурата, нужна за да преподават. Образованието, което получават, има научноизследователска насоченост − фокусира се върху научни знания и мисловните и когнитивни процеси, нужни за тяхното придобиване.
В Южна Корея преподавателите са отсети от топ 5% от завършващите гимназия. Бъдещите педагози се обучават четири години, за да придобият бакалавърска степен и сертификат втора степен за извършване на преподавателска дейност. През тези четири години те се обучават както в сферата на общата педагогика, така и в рамките на задължително избрана от тях специалност. Чак след три години натрупан опит те имат право да получат и първа степен сертификат.

Възможности за професионално и кариерно развитие
Финландските учители имат правото да работят за докторантска степен успоредно с преподавателската си дейност и много от тях се възползват от възможността, за да подобрят педагогическите си методи. Заради местната автономия, на която се радват училищата, възможностите за професионално развитие варират между отделните райони, но правителството задължава учителите да отделят поне 3 дни годишно за допълнително обучение. Няма добре изразена кариерна стълбица, но творческата свобода и добрите условия на работа обикновено са достатъчна мотивация за задържането на учителите на постовете им.
Корейското правителство организира множество програми за професионално развитие, чрез които учителите могат да придобият допълнителни квалификации и да увеличат шансовете си за повишение и увеличаване на заплатата. Освен обичайното повишение в заместник-директор или директор на училище (което изисква много труд и опит), от 2008 г. по-способните корейски учители могат да станат и главни учители. На тази длъжност те продължават да преподават както преди, но придобиват и допълнителни отговорности като споделяне на опит с други учители и участване в съставянето на учебната програма и системите за оценяване. Допълнителното възнаграждение на главните учители е $150 месечно.

Висока конкуренция за обучение и работни места
През 2010 г. 6,600 души са кандидатствали за финландската магистърска програма за педагогическо обучение и само 660 са били избрани. Всяка година има 20,000 кандидати за работни места в сферата на педагогиката (във всички нива на образованието), от които едва 5,000 получават работа.
В Южна Корея се наблюдава подобна ситуация: едва 5% от кандидатите биват приемани в програмата за обучение на начални учители.

Престижът на професията
При горепосочените условия не е чудно, че и в двете разглеждани държави преподаването е най-желаната професия сред младите хора. Учителите се третират с уважение и доверие и заслужено се радват на висок социален статус.

Интересното е, че отличието на учениците и в двете държави е сравнително ново явление. Финландия навлиза в 70-те със сериозни затруднения както в образованието си, така и в цялостен икономически план. След 108 години руско управление, гражданската война, последвала обявяването на независимостта и няколко войни, безработицата достига 20% и не е единственият проблем, с който трябва да се справи държавата. За да измъкне страната от затрудненото положение, финландският парламент избира да инвестира в достъпно и качествено образование за всички. Постепенно се премахват разграниченията между учениците с различни резултати от стандартизирани тестове, изчезват и повечето от тестовете (днес е останал само един при завършване на гимназия) и се инвестира в обучението на преподавателите. Създаването на квалифицирани кадри пък позволява по-голяма автономия за местните училища – подготвянето на опитни специалисти, на чиято преценка може да се има доверие, подпомага децентрализацията на образователната система. До 2000 г. реформите дават резултат.

Историята на корейското образование е подобна. Между 1910 и 1945 г. Южна Корея е японска колония, а малко по-късно, през 1950 г. избухва Корейската война. В годините след нея 78% от корейците са неграмотни. Годишният доход на глава от населението през 1970 г. е $200. Тогава, също както финландците, и корейците решават да осигурят равни възможности за всички деца да получат добро образование и започват да работят усилено в тази насока. Инвестира се в подготовката на квалифицирани учители, вземат се мерки за намаляване на функционалната неграмотност (например създаване на програми за образование на възрастни), разрастват се образователните институции. Стандартизираните приемни тестове и изпити за гимназии и колежи се запазват и превръщат в централен елемент както на образователната система, така и на социалната организация. Учебното заведение, в което е приет ученикът, става определящо не само за бъдещото му кариерно развитие, но и за престижа на семейството му и мястото му в обществото, което въвлича и родителите в учебния процес. Така постепенно образователната система се превръща в централна ос, около която трескаво се върти целият обществен живот.

Финландия и Южна Корея използват два почти противоположни модела на образование. В едната страна се залага на сериозна децентрализация, творческа свобода на преподавателя и либерално отношение към ученика. В другата виждаме по-стриктна система, разчитаща на стандартизирано оценяване и жестока конкуренция между учениците. И двата модела обаче са плод на убеждението, че ефикасната образователна система, чийто централен инструмент е учителят, е в основата на обществения разцвет. Примерите показват че успехите идват постепенно − когато образованието се превърне в приоритет на държавата, резултатите са налице, рано или късно.

Какво мислите по темата? Какъв трябва да е българският модел на образование?