Вчера, 21 март, беше световният ден против расовата дискриминация. Това ме навежда на мисли за дискриминацията на база расов произход в българската образователна система и по-специално за отношението към и от страна на ромското население в България.

През годините сме пътували из всички кътчета на страната, доставяйки учебници в училища и детски градини, говорейки с директори, учители, възпитатели, домакини, библиотекари и всички, които са дежурни по време на лятната ваканция и чиято задача е да приемат доставката на учебници за новата учебна година. Това са моментите, в които се предава най-ценна информация за ситуацията в една общност и в нейните училища [за да бъдем точни, за малки населени места трябва да използваме думата „училище” в единствено число, защото обикновено в села и малки градчета има едно учебно заведение, което се бори със зъби и нокти за всеки ученик, за да не бъде закрито от следващата година]. Това са моментите, в които говорим открито за вече назрелите или за набъбващите проблеми, с които се сблъсква персоналът на учебното заведение.

Всяка година оставаме с усещането, че българските учители, директори и тези, които работят в сферата на образованието, водят борба. Справедлива борба в името на една по-образована нация. Не задължително борба за една по-добра система, защото не всички вярват, че системата може да бъде лесно променена и не всички имат сериозни оплаквания от системата, тъй като за някои тя работи чудесно. Борбата се долавя особено ясно в региони с по-силна концентрация на ромско население, където учителите, върху които пада отговорността да обучават качествено, се сблъскват със ситуации, които понякога разтърсват надеждите на един преподавател за класна стая пълна с уважителни, любознателни и концентрирани детски погледи. Какво чуваме от учителите, с които говорим?

Една от най-големите отговорности на началните учители е да ограмотят децата в 1. клас. Писмото и четмото не са лесна задача и за да се постигне добър резултат, са необходими и сериозни усилия от страна на ученика, както и подкрепа от семейството му. Оказва се, че често ромски семейства изпращат първолачетата си на училище през зимните месеци, но дойде ли пролет ги прибират обратно, за да получат помощ със семейни задачи като например бране на коприва и билки. Спорадичното посещаване на училище, особено в такъв основополагащ образователен период, не позволява на децата да се научат да пишат и да четат гладко. Това от своя страна предизвиква лавина от проблемни образователни ситуации в по-нататъшния училищен път на тези деца и на техните учители.

Подобни ситуации предизвикват обаче и други реакции, измежду които и дискриминация на база раса. Много е лесно да се направят прибързани заключения и да се стигне до генерализации, които водят до форми на расизъм, ксенофобия и липса на толерантност. Тъй като това е назряващ проблем в българското общество, е важно да намерим начини да се противопоставяме на тези проблеми. Можем да превърнем класната стая, например, в място на приемане и честване на различни раси. Културните фактори често определят реакциите на учениците като например как работят в екип, какъв стил на изразяване имат по време на училищни тържества и рецитали, колко очен контакт осъществяват с учителите и съучениците си. Ако в класната стая възникне расов конфликт, в важно да се реагира веднага, да се дискутира и да се извлекат поуки от ситуацията.

Ето няколко предложения за учители и директори в посока култивиране на толерантност в класната стая:

• Научете учениците си да разпознават  поведение, което може да предизвика расизъм и други видове дискриминация
• Отделете време в клас, за да говорите за историите на известни хора, които са се борили против различни видове дискриминация
• Насърчавайте колкото се може по-богато културно разнообразие в класната стая и в уроците си
• Включете в усилията си родителите и близките на децата

Идеи за дискусия в клас:

• Има ли културни малцинства във вашата общност?
• Уважавана ли е културата им и по какъв начин?
• Участват ли те открито в културните си празненства?
• Училището ви насърчава ли уважение към културата на малцинствата?
• Какво е културната идентичност и защо е важно правото на културна идентичност?
• Защо доминантни групи често се опитват да наложат тяхната култура на малцинствата?
• Защо е важно да се пазят и развиват различните култури?

Расизмът, ксенофобията и липсата на толерантност са проблеми, за чието решаване отговорност носи всеки един от нас. Образованието е един от най-ефективните начини да се култивира толерантност от ранна възраст и се надяваме, че повече учебни заведения в България ще въведат пространство за дискусия по темата по начина, който е най-удобен за тях. Ще се радваме да чуем вашите истории и мнения.

Автор: Рая Убенова, Магистър по Книгоиздаване, Университет Оксфорд Брукс, Англия