Разводът и децата: как да смекчим последиците?

разводите и децата

“Мъжът и жената може да не са сполучили в брака си. Успешен обаче може да бъде техният развод. С усилие, мъдрост и наставления те могат да почерпят от развода си зрялост, която бракът не е успял да им даде.” 

– Д-р Луиз Деспърт, автор на „Децата на развода”

Възможно ли е разводът да се извърши без децата да страдат прекомерно?

Цитатът от книгата „Децата на развода” най-точно изразява къде се корени решението на повечето трудности, които децата срещат при развода на родители им. Дори бракът между двамата съпрузи да се е оказал несполучлив, напълно възможно е с повече мъдрост поне разводът им да бъде успешен. Но за да стане това, е важно да помним, че разводът се отнася само за съпрузите, но не и за родителите!

Статистиката показва, че в днешно време разводите са много по-често срещано от преди явление. Тук няма да се спираме на причините за това, тъй като се интересуваме повече какви са днешните и вечни проблеми на детството – проблемите, които изпитват на гърба си децата на разведените родители – и как бихме могли да помогнем за тяхното решаване.

разводът и родителите

Каквато и да е причината за развода и както и да е протекъл той, подобно на хирургическа ампутация на даден орган от организма, всеки развод е разтърсващо душата преживяване за всички потърпевши – за развеждащите се, за техните деца, родители и роднини. За съпрузите раздялата често е стресогенен фактор, защото означава край на тяхната досегашна сигурност, разчитаща на взаимните грижи на двамата, край и на много техни надежди, лелеяни мечти и стремежи за бъдещето на семейството и общия им живот.

Особено тежко се отразява разводът на децата. В зависимост от индивидуалната чувствителност на детето, от неговата възраст, както и от начина, по който е протекла раздялата между родителите, разводът може да изглежда почти като края на света. У детето се наблюдават някои отклонения от нормалното му поведение, обединени в общия синдром „дете на разведени родители”. Почти винаги разводът носи горчивина и объркване, повишена тревожност и страх от бъдещето, които понякога могат да достигнат критичен праг и да доведат до катастрофални последици за здравето, поведението и живота на детето. Затова при раздялата си родителите са длъжни да изберат възможно най-безвредната за децата им линия на поведение, за да ги пощадят. Разбира се, това не е лесно разрешение на конфликта и проблемите. Въпреки понякога голямата горчивина, обида и враждебност, нужно е да се показва нещо като подобие на сърдечност. Необходимо е родителите да погледнат по-безпристрастно на обидата си и да направят това, което наистина е най-добро за децата им. Понякога родителите дълго време продължават да поддържат неуспешния си брак и не пристъпват към официален развод, смятайки, че го правят именно заради децата си. Това е неправилна тактика, защото ако взаимоотношенията между съпрузите са се обострили дотам, че те не могат да търпят съжителството си, то много по-добре е да се разведат, защото в противен случай детето ежедневно е изложено на техните конфликти, разправии и грубости, които рефлектират и в отношението на двамата родители към самото дете.

Как да предпазим децата при неизбежен развод?

Първата крачка е да уведомим детето, да го информираме съвсем искрено за нашето намерение да се разделим, както и за евентуалните промени, които биха настъпили в живота му. Това е необходимо, особено ако детето е вече в тийнеджърска възраст и може добре да ни разбере, за да не му се стовари разводът като гръм от ясно небе. Родителят трябва спокойно и искрено да оповести всички предстоящи промени. На езика на психологията – трябва да създадем у детето известна предварителна нагласа (установка) за евентуалните разводът и дететотрудности. Тревожността и несигурността у детето се пораждат от възникнали въпроси за това къде ще живее единият от родителите, дали ще може да се вижда отново с другия родител, при кого ще остане да живее то, в кой дом, дали ще сменя училището и приятелите си и т.н. Ако оставим детето без информация по тези вълнуващи го въпроси, то започва да изпитва страх от неизвестното, което е нормална човешка реакция и при деца, и при възрастни. Разбира се, когато го информираме, не бива да чертаем бъдещите промени само в светли и оптимистични тонове. Трябва да бъдем искрени и обективни, като откровено очертаваме както положителните, така и негативните страни на бъдещите промени. Не бива да създаваме заблуди, че детето ще живее по-добре само с единия родител, защото то се нуждае и обича еднакво и двамата.

Много е важно родителите никога да не злословят един за друг. Детето обича и двамата, независимо от това как показва това на практика. Това е особено видно при по-малките деца – опитайте се да попитате някое дете кого обича повече – мама или татко. То обикновено дълго се колебае, а накрая отговаря, че и двамата обича еднакво. Затова, когато единият родител (обикновено този, при когото остава да живее детето, но не винаги) говори лошо за другия, не само че не успява да настрои детето в желаната посока, но обратното – в много случаи настройва детето срещу самия себе си. Детето не обича да слуша колко е лош неговия родител и обикновено приема обидите лично към себе си. Ако това е честа практика, детето постепенно се настройва срещу родителя, който си позволява да обижда, обвинява и хули неговият друг обичан родител. Дори в случаите, когато обвиненията имат основание – например родителят закъснява много за среща с детето или не осигурява обещаната от него издръжка, или не е присъствал на дадено мероприятие – необходимо е да запазим самообладание като проявим съпричастност с отсъстващия родител. Може да кажем например на детето да бъде спокойно, че баща му / майка му все така продължава да го обича, но вероятно нещо важно и неотложно се е случило, за да закъснее или да не дойде на срещата. За да бъдем по-убедителни, може да изброим възможни причини, които биха представили другия родител като добър, грижовен, обичащ и отговорен.

Най-лошото, което някои разведени родители могат да допуснат, е да използват децата си като средство за взаимно отмъщение. Чувствата, които и децата и родителите преживяват по време на развод, са изключително силни. Затова много родители са изкушени да осъдят, оклеветят и наранят другия; да водят агресивна битка за попечителство над децата, за издръжка, пари, дом, обучение, посещения и т.н. Отражението на този негативизъм върху децата може да бъде с катастрофални последици.

Mного важно е и двамата родители да спазват златния педагогически принцип на „общите правила и изисквания”. Разводът създава условия да се забрави и наруши това правило на семейната педагогика, поради простия факт, че родителите се срещат с детето поотделно и в пространството, и във времето. Естествено е всеки от родителите, останал насаме с детето, да се проявява като по-добър, по-отстъпчив и по-либерален, и да оставя на другия да прояви по-голяма настойчивост и взискателност. Когато липсват единомислие и единодействие при възпитанието на детето, когато единият изисква, а другият отменя същото това изискване, положителни резултати за възпитанието на детето не могат да се постигнат. За да не се получава разминаване между двамата разделени родители, е необходимо те често да се виждат не само с детето, но и двамата да се срещат и да обсъждат постъпките на детето, да приемат общи правила за отношението си, които след това всеки от тях да съблюдава еднакво отговорно. Не бива да допускаме детето да използва разногласията между двете страни, за да нарушава системно правилата. Ако единият родител изисква детето-тийнеджър да има определен вечерен час, другият е длъжен да следи то да го спазва. Ако единият е наказал детето с лишаване от някаква покупка, не бива то да очаква другият да отмени наказанието му и веднага да му закупи желаната вещ.

разводът и новото семействоПредизвикателствата за децата на разведени родители се усложняват, когато единият родител създаде ново семейство. В този случай трябва да се постъпва изключително премислено и внимателно. Не бива да се очаква, че детето изведнъж ще приеме новата „майка” или „татко”, както и новите деца в семейството. Това може да стане постепенно. За целта родителят не бива да допуска прибързаната намеса на новия родител, който за детето е все още чужд човек. Много вероятно е в началото да се породи силна детска ревност – то започва да ревнува родителя си, но ревнува и новите доведени или заварени деца, които сякаш че започват да „крадат” от времето, средствата и особено от вниманието на родителя. Като правило в тези случаи не бива да се допуска новият родител, както и по-големите деца в новото семейство, да обиждат или още повече да наказват детето. Те са чужди нему и нямат това право. Затова, когато детето има някакво провинение, новият родител не бива да го мъмри и наказва – това има право и следва да направи само биологичният родител. В противен случай отношенията с новия родител могат да се влошат и да се стигне до ненужни трудности пред това детето да живее в мир и разбирателство в новосъздаденото семейство. Новият родител не само че не бива да наказва детето, но в началото трябва да покаже много повече любов и загриженост, отколкото към своите собствени деца. Не бива да се допуска разделение в семейство.

В заключение е важно да подчертаем, че ако родителите съумеят да се държат с детето си както преди и да тушират сътресенията от раздялата като следват принципите, изложени тук, детето постепенно ще може успешно да се адаптира към променените условия на живот и ще може да постигне мир, разбирателство и спокойствие в новата семейна ситуация.

Автор: професор Фидана Даскалова

 

За поредицата Днешните и вечни проблеми на детството” 

проф. Фидана Даскалова„Поредицата научно-популярни статии в рубриката под надслов „Днешните и вечни проблеми на детствотоима за цел да даде възможно най-пълното, съвременно и научно познание за детството. Готови рецепти за това как да постъпваме при всеки отделен случай няма и не бива да даваме, защото всяко дете е уникално и неповторимо в своето развитие, възприемане и реагиране. Знанията за малкото дете, които са ни необходими, за да станем и да останем негови добри възпитатели, далеч превишават неговия ръст и тегло! Това е основната идея, вълнувала ме винаги досега през многото години на професионалния ми път на педагог, преминал последователно през проблемите на младенческия, ранния, предучилищния и училищния период на детството. Това е всъщност основната идея, която ме вълнува и днес, пристъпвайки към написването на тази поредица от научно-популярни статии за днешните и вечни проблеми на детството. Убедена съм, че на възпитателя – родител или учител – не са нужни точни рецепти и указания, нито задължително програмиране на дейността му „отвън” и „отгоре”. По-важно от всичко е той да знае колкото може повече за етапите и закономерностите в психичното и личностно развитие на детето през отделните възрастови периоди. Останалото, т.е. пътят, по който ще се постигне това развитие, до голяма степен е въпрос на личен избор от страна на възпитателя в зависимост от индивидуалните особености на детето, от конкретните възможности на средата, от собствените знания, разбирания, оценки, качества и възможности.”

Професор Фидана Даскалова има дългогодишна научна кариера, в която е публикувала над 200 научни и научно-методични публикации, както и повече от 20 книги в областта на педагогиката, методиката на обучението по езика, подготовката за училище, ранното обучение по четене, билингвизма, ранното позитивно възпитание на надарените деца, психологията на ранното детство, онтогенезата на комуникативно-речевата компетентност. Сред книгите ѝ са „Аз бях майка на вундеркинд”, „Психолингвистика”, „Психопедагогика на ранното детство”, серията „С букви и картинки”, серията „Прочети ми пак…”, български език за пред училище и много други.

2 thoughts on “Разводът и децата: как да смекчим последиците?

  1. Mariya Panayotova

    Здравейте, бих искала да разбера коя година е публикувана книгата на Д-р Луиз Деспърт, автор на „Децата на развода”?

    Reply
    1. danielau Post author

      Здравейте, г-жо Панайотова! Книгата е публикувана за пръв път през 1962 г. от Crown Publishing Group. Заглавието ѝ в оригинал е “Children of divorce”, ISBN: 9780385020015. Доколкото ни е известно, все още няма превод на книгата на български език.

      Reply

Оставете отговор

Your email address will not be published. Required fields are marked *