Как да се справим с насилието в училище?

sad-214977_640

Добрата и позитивна атмосфера в класната стая е необходимо условие за гладкото протичане на учебния процес. За да работят максимално ползотворно, с желание и удоволствие, учениците на първо място трябва да се чувстват уверени и защитени. Ето защо е важно поддържането на спокойна обстановка в училище да бъде приоритет на учителя и училищната администрация. В България институционализираната грижа за психическото и емоционалното състояние на учениците често отсъства и учителят се оказва неподготвен да се намеси и разреши проявяващите се конфликти между учениците, понякога проявяващи се под формата на продължителен и системен тормоз. Изследвания, проведени през 2007 г. от програмата „Училище без насилие“, разкриват, че в България случаите на тормоз често са не просто игнорирани, а остават незабелязани. И учениците, и учителите са склонни да толерират и омаловажават някои „по-леки“ форми на насилие, особено вербалните прояви на агресия. Проучвания от цял свят сочат, че средно едно на всеки пет деца е било жертва на тормоз, а едно от седем е влизало в ролята на грубияна. При почти 2% от жертвите тормозът е продължил в течението на години, често водейки до депресия, социална изолация, безпокойство, ниско самочувствие, склонност към агресия и в крайни случаи дори самоубийство. В най-добрия случай вследствие на нанесената психическа травма страда и успехът: ученикът губи желание или се страхува да посещава училище, притеснява се да взема участие в час или губи интерес към обучението си като цяло. Индиректно могат да пострадат и свидетелите на тормоз – наличието на агресия, без значение от посоката, в която е насочена, е достатъчно, за да наруши усещането за спокойствие и сигурност в училище.

Тъй като забелязването на случаите на тормоз, намесата в отношенията на учениците и разрешаването на проблема е много деликатен въпрос, ви представяме няколко съвета как да предотвратите и да се справите с тормоза в класната стая.

Дефиниция

За да можем да разпознаем проблемното поведение, на първо място трябва да знаем в какво се изразява то. В сайта на „Училище без насилие“ е синтезирана следната дефиниция на явлението: „тормозът е вид агресивно поведение, което е злонамерено (цели да нарани или унижи); от позицията на силата; често повтарящо се и продължително във времето“ *. Проявите на тормоз могат да бъдат разделени на три вида:

Физически:ID-100239271

  • ритане, удряне или блъскане на някого;
  • кражба, криене или разрушаване на чужди вещи;
  • унижение, принуждаване на някого да извършва действия против волята си.

Вербални:

  • заплаха за физически тормоз (ритане, удряне или блъскане);
  • подигравки, употреба на подигравателни прякори и обръщения;
  • всякакви форми на вербална обида.

Социално-психологически:

  • нарочно и целенасочено изолиране на някого от определени групи и дейности;
  • разпространяване на слухове и лъжи по нечий адрес.

Причини

Важно е да се знае, че склонността към оказване на тормоз не е природно заложена. С развитието на психологията сме научили, че това явление е продукт от множество фактори, които оказват влияние върху емоционалното развитие на човека и социалното му поведение. Често тези, които прибягват до грубост и насилие, са повлияни от ранния си детски опит, от взаимоотношенията и моделите на поведение, зададени в семейството. За грубияна тормозът е начинът реагира на определени ситуации и да изразява себе си, защото опитът му го е научил така. Конкретните възможни причини за оказване на тормоз в училище могат да бъдат:

chesi photos cc

 

  • демонстрация на сила;
  • изпъкване, изграждане на име;
  • завист;
  • бягство от собствени проблеми;
  • преживяване на тормоз.

 

Последната причина е много и интересна и води до много важен извод:  насилието поражда насилие. Ако допускаме прояви на насилие или още по-лошо, нарочно се правим, че не ги забелязваме, убедени, че всичко е „от годините“ и проблемът магически ще се разреши от само себе си с времето, порочният кръг никога няма да спре. Ето защо трябва да осъзнаем сериозността на проблема и да вземем мерки за прекъсването на безкрайната верига.

Начини за справяне с тормоза и насилието в училище

  • На първо място както учителят, така и учениците трябва да са запознати с явлението. Нека учениците ви знаят колко сериозни могат да бъдат последствията и от най-невинните подмятания. Ако имате възможност, проведете дискусии за различията, толерантността и уважението между хората. Възпитавайте морално и човешко отношение.
  • Основно препятствие в борбата с тормоза в училище е, че много малък процент от жертвите се обръщат към учителите си за помощ. Бъдете нащрек за прояви на агресия и реагирайте, когато ги забележите. Не ги оправдавайте с незрелостта на учениците и не ги омаловажавайте. Думите и жестовете могат да нараняват също толкова, колкото и юмруците.
  • Ако станете свидетел на проява на тормоз, я прекратете незабавно. Заради небалансираното разпределение на силата, разискването на случая с двете страни едновременно и принуждаването на грубияна да се извини на момента против волята му може да се окаже не само неефективно, но и вредно. Възможно е жертвата дори да защити грубияна от страх за по-нататъшно отмъщение. Проведете разговори отделно с двете страни. На жертвата окажете подкрепа и съпричастност. С агресора разговаряйте спокойно, без да се карате и да крещите. Обяснете му сериозността на постъпката му и твърдо му обяснете, че агресивното поведение няма да се толерира. Ако е възможно, потърсете корените на проблема и причината ученикът да прибягва до насилие.
  • Проведете анонимна анкета, чрез която да разберете повече за отношенията между учениците. Доколко сигурни се чувстват в училище? Били ли са обиждани или подигравани в училище? Били ли са жертви или свидетели на физическо насилие от страна на съученици? Къде се е случило? Потърсили ли са помощ и от кого? Ако не, защо? Използвайте резултатите да се ориентирате в обстановката и да прецените какви мерки можете да предприемете, за да осигурите по-добра среда.
  • Научете и учениците си кога и как да се намесват при прояви на тормоз. В повечето случаи, когато станат свидетели на насилие, учениците наблюдават безучастно и, въпреки че гледката ги разстройва или възмущава, мнозина чувстват безсилие да предприемат нещо в такива случаи. Подкрепата и напътствията ви могат да им вдъхнат куража да прекрачат границата между ролята на безучастен свидетел и тази на защитник.
  • Бъдете добър пример. Покажете на учениците си как да се справят с гнева си по позитивен начин чрез собственото си поведение. Колкото и да сте ядосани, уморени или изнервени, не си позволявайте да повишавате тон и да обвинявате учениците си. Винаги се отнасяйте с уважение и търпение и следвайте принципите, които искате да възпитате у тях.

Училището често е мястото, където децата за първи път получават отговорност и самостоятелност, сблъскват се с правила и авторитети, различни от тези в семейството, и участват в по-голям социален кръг, чиято основна характеристика е многообразието – на характери, на интереси, на култури. Там не само се получават знания, но и се усвояват социални умения и се възпитават ценности. Ако това не се случва в час, то неизбежно става в междучасието чрез общуването с връстниците и приложението и надграждането върху придобития в семейната среда опит. При наличието на агресивни модели на поведение в детството и липсата на контрол и/или заинтересованост от страна на училището, насилието, и по-специално тормозът, процъфтява и се предава подобно на зараза от дете на дете, неизбежно оставяйки следи в психиката, които могат да се окажат неизличими до края на живота. Ето защо е необходимо да се разбере колко сериозен е проблемът и колко е важно да бъдат предприети мерки от тези, които имат необходимия опит и знания, за да го решат – учителите, училищната администрация и родителите.

Автор: Мила Даскалова
Източници
http://www.psychology-bg.org/antibullying/
http://www.helpguide.org/articles/abuse/dealing-with-bullying.htm
http://www.teachers.net/gazette/DEC02/voors.html
http://www.nasponline.org/resources/bullying/bullying_info_educators.pdf
http://nobullying.com/parents-and-teachers-understanding-your-role-when-dealing-with-bullying/
http://www.duncanwells.ca/bullies.htm

One thought on “Как да се справим с насилието в училище?

  1. Slavena

    Здравейте,
    Статията е полезна.
    Искам да обърна внимание, че тормозът на деца започва още от детската градина.
    Има доста агрисивни деца, които нападат и удрят. Тези действия се омаловажават от учителките в детската градина и от самите родители, оправдават се с незрялостта на малчуганите. В много от случаите родителите случайно разбират, че децата им имат проблеми. Говоря и в двете посоки. И тези, които удрят, хапят и обиждат, така и тези които са жертви. Нека се замислим от къде започва всичко.
    Необходими са инициативи и по-чести родителски срещи. Необходимо е в детските градини да има на разположение психолози /поне веднъж седмично/, които да работят с децата.
    Обръщам се и към всички РОДИТЕЛИ. Не удряйте децата си, не обиждайте. Малките копират всяка наша душа, жест и поведение. Бъдете добри, показвайте им любов и подкрепа, бъдете търпеливи.
    Един ден ще разчитаме на тези деца, когато пораснат. Искате ли да възпитате човек, който няма да Ви уважава, когато най-много имате нужда от него?

    Reply

Оставете отговор

Your email address will not be published. Required fields are marked *