Кърменето и високото IQ

baby-204185_640

Краткосрочните благоприятни ефекти на кърменето са доказани – майчината кърма съдържа вещества, които предпазват организма на бебето от болести. Особено полезни са дълговерижните полиненаситени мастни киселини, които стимулират мозъчното развитие на детето. Ето защо Световната здравна организация препоръчва децата да бъдат кърмени поне до 6-месечна възраст, въпреки че това действително се случва в по-малко от 40% от случаите.

Що се отнася до ползите от кърменето в дългосрочен план, нещата са по-неясни. По-рано тази година бразилски учени публикуваха проучване, което показва, че по-продължителното кърмене води до повишена интелигентност, по-добро представяне в училище и по-високи доходи в бъдеще. Изследването доби значителна популярност в медиите, но може ли да се вярва на резултатите от него?

Наблюденията върху връзката между кърменето и интелектуалните възможности са базирани на резултатите от IQ тестове на 3493-ма участници, родени през 1982г. в Пелоташ, Бразилия. В продължение на 30 години колективът от учени е следил развитието на участниците – от раждането им и продължителността на кърменето им, през училищните им години, до професионалната им реализация до 30-годишна възраст. Разликата в резултатите от теста за интелигентност на участниците, кърмени по-дълго (поне година), и тези, които са преминали на заместители по-рано, достигат до 4 пункта. Разликата в продължителността на образованието е до 9 години, а що се отнася до размера на заплащането, по-дълго кърмените бебета получават до 20% над средната заплата, когато пораснат.

Всичко това звучи прекрасно, но можем ли да се доверим на откритията? Трябва да се отбележи, че първоначалният брой на новородените, включени в проекта, е 5914 и значителна част от тях са отпаднали през трите десетилетия, през които е траяло проучването. Това неизменно повлиява валидността на придобитата информация – ами ако липсващите 2421 участници са кърмени по-дълго, но не биха се справили добре на теста за интелигентност или нямат по-доходоносна работа? Други проблеми са разчитането на спомените на майките относно кърмаческите им навици две години след раждането, съмнителната адекватност на тестовете за интелигентност като универсално мерило за интелектуалните възможности, както и фактът, че 30 години са много време, през което много фактори могат да повлияят на интелектуалното развитие на участниците, поставяйки под въпрос търсената връзка между първите месеци от живота им и настоящия момент.

Наистина проучването се опитва да вземе предвид колкото се може повече фактори, които биха могли да повлияят на резултатите, за да може да се изолира само връзката между продължителността на кърменето и интелектуалното развитие, но начинанието е почти непосилно. Все пак не може да се пренебрегне влиянието на социоикономическия статус на семейството на детето – майки, които трябва да работят усилено, за да издържат семейството си, са по-склонни да преминат на заместители на кърмата по-рано, докато в семейства, чиято финансова ситуация е по-стабилна, не само че майките имат повече време, което могат да си позволят да отделят за кърмене, но и детето има по-добри възможности за образование и кариерно развитие. Така причинноследствената връзка между кърменето и интелекта се размива, а на преден план като определящ фактор за развитието на човека излиза социоикономическия статус.

Разбира се това не е единственото проучване, търсещо връзка между продължителността на кърменето и по-нататъшното развитие на детето, въпреки че то се фокусира върху най-дълъг период от време. Множество други изследвания потвърждават тезата, че по-продължителното кърмене подпомага детското развитие. Например изследване от 2006 г., проведено сред 14 660 деца, родени през 2000 и 2001 г. в Обединеното кралство, разкрива, че кърменето спомага за по-бързото развитие на грубата моторика, а провелите го учени твърдят, че са успели да елиминират фактори като социалния статус, възпитанието и образователния ценз на родителите и резултатите им не са повлияни от тях. Друго проучване от 1999 г. открива сходна връзка между кърменето и развитието не само на двигателните умения, но и на говора. През 2007 г. излизат интересни резултати за връзката на кърменето и по-високото IQ. Екип от учени решават да разгледат проблема в детайли и се съсредоточават върху ДНК-то на повече от 3000 деца, участвали в две дългогодишни изследвания от Великобритания и Нова Зеландия. И в двата случая учените са успели да отстранят фактори като социалната класа и майчините когнитивни способности. Резултатите разкриват зависимост между наличието на една от двете разновидности на определен ген (FADS2) и влиянието на кърмата върху интелектуалното развитие. Резултатите от IQ тестовете на деца, които носят нужния генотип, са с до 7 пункта по-високи от тези на останалите. Около 90% от хората са именно с тази разновидност на гена, а за останалите 10% няма негативна реакция от по-продължителното кърмене. Освен проучванията, доказващи връзка между кърменето и интелектуалното развитие на децата, съществуват и такива, които не откриват разлика между кърмачета и бебета, хранени с млечна формула. Много от тях откриват пропуски в предишни изследвания и твърдят, че кърменето, макар и полезно за детето, е значително надценено. 

Все пак при наличието на научни доказателства за ползите от кърменето в обществото неминуемо се създава стигма срещу тези, които отбиват децата си по-рано. Но дори и кърменето да е обвързано по някакъв начин с интелектуалното развитие на детето и бъдещите му успехи, индивидуалният избор на майката не може да бъде продиктуван от резултатите от проучвания, които така или иначе на този етап не са единодушни и категорични. За щастие има и много други възможности за осигуряване на добро бъдеще. Родителската подкрепа и грижа, възпитанието и навиците, които се изграждат още в детството (като например страстта към четенето), определено могат да окажат значително влияние в дългосрочен план. В крайна сметка колкото и дълго да кърми детето си една майка, какво ще се случи с него зависи в по-голяма степен от това, което ще последва.

Автор: Мила Даскалова
Източници:
http://www.thelancet.com/journals/langlo/article/PIIS2214-109X(15)70002-1/fulltext
http://www.theguardian.com/science/brain-flapping/2015/mar/18/breastfeeding-raises-iq-worrying-questions
http://www.theatlantic.com/health/archive/2015/03/about-that-breastfeeding-study/388309/
http://edition.cnn.com/2015/03/18/health/breastfeeding-iq-income
http://www.unicef.org.uk/BabyFriendly/News-and-Research/Research/Mental-development/
http://time.com/99746/its-time-to-end-the-breast-is-best-myth/
http://researchnews.osu.edu/archive/sibbreast.htm

Оставете отговор

Your email address will not be published. Required fields are marked *