Кога да започнем с обучението по грамотност?

грамотността

Грамотността (от гръц. gramma – буква), това е писаната реч и преди всичко четенето на тази „написана” в книгите реч. Засега, дори и в нашата компютъризирана ера, писмеността си остава най-великото изобретение на човечеството. Според историята на антропологията, четенето, редом с прохождането и проговарянето, се разглеждат като революционни по своите последствия открития и изобретения на човека, които са станали негови неотменими атрибути, отделящи го от животинското царство.

Овладяването на езика и грамотността е основа за по-нататъшното развитие и усъвършенстване на човека по пътя на неговото образование и самообразование. Без грамотността би била невъзможна и науката, особено съвременната наука. Без овладяването на езика и грамотността не бихме могли да си представим съвременната свободна личност и в крайна сметка националното самосъзнание на цял един народ. Неслучайно правото за получаване на грамотност, заедно с правото за образование, е регламентирано в конституцията и грамотността на населението е един от основните критерии за развитието и благосъстоянието на всяко демократично общество.

Въпреки значителният прогрес в световен мащаб през последните години, все още 757 милиона възрастни, включително 115 милиона младежи, са неграмотни, т.е. не могат да прочетат или напишат просто изречение. Вижте къде са концентрирани те, според данните на ЮНЕСКО. Тези данни не включват хората с т.нар. „функционална неграмотност”, т.е. тези, които фактически могат да четат, но не четат и не използват четенето от книгите в неговия класически вид като средство за получаване на знания. Към това трябва да прибавим и опасността от „вторична неграмотност”, която идва преди всичко от конкуренцията на широко навлизащите в живота ни електронни средства за масова информация и комуникация. Вярно е, че новите технологии се развиха много бързо, но това съвсем не бива да омаловажава четенето в неговия класически вид от книгите, а тъкмо обратното – това изисква още повече да се оптимизира обучението по четене и грамотност, защото именно то ще помогне на подрастващите поколения умело и пълноценно да използват новите технологии. Именно четенето и развитието на критично мислене са в състояние да дадат на днешните деца възможност спокойно четенеда плуват в морето от информация, което ги залива ежедневно, без да се удавят. Така решението следва да се търси в категоричния призив към повече четене и към формиране отрано у децата на интерес към четенето в неговия класически смисъл, защото четенето в днешно време е не само по-необходимо от преди, но то получава значението на национална задача, доколкото без него се губи въобще и способността за образование и наука. Както отбелязва американския автор Дж. Чал (1967), „Сега, когато ограмотяването се смята за главен фактор в борбата с бедността, проблемът за осигуряване на добър старт на децата е много повече от чисто академичен проблем”.

Какво може и трябва да се направи, за да се реши проблема за неграмотността в днешно време? Години наред споровете около първоначалното обучение по грамотност се свързваха все с въпроса „Как?”, т.е. с въпроса за методите на това обучение. Свидетели сме обаче, че непрекъснатите реформи в методите за ограмотяването години наред не дават очаквания положителен ефект – резултатите от това обучение вместо да се подобряват от година на година дори се влошават. През 2012 г. тестовете, проведени от Международната програма за оценка на учениците (PISA), сочат, че над 40% от българските деветокласници са функционално неграмотни. Наблюдават се огромни разлики между учениците от градска и извънградска среда. Така България заема последните места по много от измерваните показатели, включително четене и решаване на проблеми, изискващи логическо и критично мислене. Вярно е, че въпросът за методите на обучението е важен, но специално при първоначалното обучение по четене това не е най-важното, защото четенето, както ходенето, говоренето и много други общочовешки дейности, е „слабо структурирана” по своята същност дейност и поради това тя не се поддава на усвояване по един строго определен метод, колкото и добър да е той. Предполага се, че всяко дете в началото по свой собствен начин открива четенето като дейност за себе си, независимо по какъв метод се е провеждало обучението. Освен това, в съвременната психолингвистика е установено, че обучението по роден език, по четене и по чужд език са три страни на един общ процес на усвояване на езика и те не бива така изкуствено да се отделят във времето, както обикновено се прави в традиционната образователна система. Всичко това налага в днешно време да изместим центъра на дискусиите по отношение оптимизирането на първоначалното обучение по грамотност от въпроса „Как?” към въпроса „Кога?”. В този смисъл френската авторка Рашел Коен (1989) пише: „Не е ли време да се постави под въпрос „пресветият” принцип, според който обучението по четене трябва да започва едва в първи клас? На шест години не е ли вече късно?”.

Какви са съвременните тенденции в търсене на начини за решаване на проблемите с неграмотността и последствията от нея като неуспехите на учениците от социално слабите семейства, каквито се очертават повече например сред ромските или другите етнически малцинствени групи от населението? Ето какво пише за това в книгата си „Накъде отива образованието?” (1972)  Жан Пиаже:

В различни страни се проявиха редица повече или по-малко нови тенденции, които, изглежда, са в основата на сегашните направления. В някои от тях – например в САЩ, се наблюдават опити за обновяване на предучилищното обучение, пренебрегвано твърде много досега. Главната идея е, че за малките деца от онеправданите класи обучението в предучилищна възраст трябва да осигури морално и интелектуално обогатяваща среда, която с атмосферата и най-вече с разнообразието на използваните в нея средства да компенсира липсата на достатъчно стимули за любознателност и дейност в семейната среда”.

ранно четенеНа основата на такъв културно-исторически подход към разглеждания проблем у нас също бе разработена концепция и педагогическа технология за ранно усвояване на четенето като едно от подмножествата на общата човешка дейност и като един от основните начини за разширяване на средствата за взаимодействие на индивида със средата при помощта на интерпретиране на графични знаци и символи, каквито са буквите. Тази наша концепция дава отговор на актуалния днес въпрос „Кога следва да започне първоначалното обучение по грамотност?” и накратко може да бъде формулирана така: „Четенето редом с прохождането и проговарянето”. Тази концепция за ранно обучение по четене се изгражда върху закономерната връзка между овладяването на устната и на писмената реч и отчита спонтанния характер на първоначалното научаване на четенето, което има много общо с първоначалното научаване на говоренето.

Целта на тази концепция е главно да се защити правото на детето на свободен избор по отношение на четенето, както и правото на родителите и учителите на свободен избор на технологии, за да откликват те по-адекватно на предпочитанията на децата към елементите на езика и грамотността и за да могат да организират по такъв начин социокултурните фактори в семейството и в детската градина, че да бъде създадена възможно най-благоприятната за целта стимулираща среда.

Разработената от нас на такава теоретична основа нова педагогическа технология за свобода в ранното усвояване на езика и грамотността от децата може да бъде осъществявана успешно единствено при условие, че четенето е  под контрола на самото дете. То трябва да има възможност само да избира какво да чете, както и степента на трудност на текстовете за четене. За целта е нужно да бъдат осигурени разнообразни по съдържание четива и с различна степен на сложност. С тази цел в някои от страните на Западна Европа, както е например във Франция, всяка година се пускат в милионни тиражи специални книжки за ранно обучение по четене. У нас за целта бяха създадени и одобрени от МОН поредица от 6 подготвителни книжки от серията „С букви и картинки”, които са само част от онази богата и стимулиращ, както общото развитие, така и интереса на детето към ранното четене среда, която ние сме длъжни да му осигурим. Години наред книжките от серията се приемат с огромен интерес и се ползват с успех както от родителите, така и от детските учители. А интересът на самите деца е изключително голям и повечето от тях, без възрастните да ги учат целенасочено, благодарение на книжките по свой собствен начин лесно и бързо откриват четенето като част от игровата дейност за себе си. Откритието „Вече мога да чета!” буди у детето възхищение преди то да е опознало напълно механизма на истинското четене. А самочувствието, че вече може да „чете”, му носи огромно удовлетворение и силни радостни преживявания, които от своя страна са гаранция за ранното формиране на интерес към книгите и към четенето на книги.

Приобщаването на детето към четенето като общочовешка дейност е най-оптимално в предучилищна възраст. Нека не забравяме, че ако проговарянето на езика е най-големият интелектуален подвиг на детето през първите две години от живота му, то усвояването на четенето е не по-малък интелектуален подвиг на детето през следващите години на предучилищния период. Затова колкото по-рано детето овладее езика и грамотността, толкова по-успешно ще бъде неговото развитие и толкова по-щастливо ще бъде то.

Автор: професор Фидана Даскалова

 

За поредицата Днешните и вечни проблеми на детството” 

проф. Фидана Даскалова„Поредицата научно-популярни статии в рубриката под надслов „Днешните и вечни проблеми на детството” има за цел да даде възможно най-пълното, съвременно и научно познание за детството. Готови рецепти за това как да постъпваме при всеки отделен случай няма и не бива да даваме, защото всяко дете е уникално и неповторимо в своето развитие, възприемане и реагиране. Знанията за малкото дете, които са ни необходими, за да станем и да останем негови добри възпитатели, далеч превишават неговия ръст и тегло! Това е основната идея, вълнувала ме винаги досега през многото години на професионалния ми път на педагог, преминал последователно през проблемите на младенческия, ранния, предучилищния и училищния период на детството. Това е всъщност основната идея, която ме вълнува и днес, пристъпвайки към написването на тази поредица от научно-популярни статии за днешните и вечни проблеми на детството. Убедена съм, че на възпитателя – родител или учител – не са нужни точни рецепти и указания, нито задължително програмиране на дейността му „отвън” и „отгоре”. По-важно от всичко е той да знае колкото може повече за етапите и закономерностите в психичното и личностно развитие на детето през отделните възрастови периоди. Останалото, т.е. пътят, по който ще се постигне това развитие, до голяма степен е въпрос на личен избор от страна на възпитателя в зависимост от индивидуалните особености на детето, от конкретните възможности на средата, от собствените знания, разбирания, оценки, качества и възможности.”

Професор Фидана Даскалова има дългогодишна научна кариера, в която е публикувала над 200 научни и научно-методични публикации, както и повече от 20 книги в областта на педагогиката, методиката на обучението по езика, подготовката за училище, ранното обучение по четене, билингвизма, ранното позитивно възпитание на надарените деца, психологията на ранното детство, онтогенезата на комуникативно-речевата компетентност. Сред книгите ѝ са „Аз бях майка на вундеркинд”, „Психолингвистика”, „Психопедагогика на ранното детство”, серията „С букви и картинки”, серията „Прочети ми пак…”, български език за пред училище и много други.

Оставете отговор

Your email address will not be published. Required fields are marked *