Алтернативното образование: за и против

Pastels and pastel art background

За никого не е тайна, че образователната система в България е далеч от ефективна. Процентът на учениците, отпадащи от училище всяка година, непрекъснато расте. По данни на „Уницеф“ всяка година повече от 6000 деца отпадат от училище между първи и четвърти клас, а този и без това значителен брой скача още повече между пети и осми клас: през учебната 2012/2013 г. 20% от учениците са спрели да посещават училище. През 2012 г. тестовете, проведени от Международната програма за оценка на учениците (PISA), сочат, че над 40% от българските деветокласници са функционално неграмотни. Наблюдават се огромни разлики между учениците от градска и извънградска среда. Мерките за борба с тези тревожни тенденции, които Министерството на образованието е предприемало до този момент, винаги са били свързани с по-скоро „козметични“ промени на образователната система. Това е разбираемо: системата по закон е само една − училищната, и промени могат да настъпват единствено в нейните рамки. В същото време алтернатива на традиционното държавно училище има. В началото на тази година случаят на образования в домашни условия Божидар Маринов, спечелил редица състезания по информатика, но впоследствие лишен от правото да участва, тъй като не бил ученик, разбуни духовете и повдигна въпроса „за или против алтернативното образование“. Преди да се включим в дебата обаче е важно да знаем за какво говорим.

Що е то „алтернативно образование“

В някои контексти алтернативното обучение е сведено до групи деца, които не могат да функционират в обичайната училищна среда. Това често са деца в рисково положение, които изискват специална форма на обучение, за да получат образование изобщо. Типът алтернативни образователни програми, създадени за тези групи деца, се характеризират с ограничен мащаб, атмосфера, подобна на тази в семейството, развита система за подкрепа, фокус върху професионалната квалификация и развитието на педагозите и грижа за индивидуалното развитие на учениците и за способността им да допринасят към обществото. Когато в България говорим за алтернативно обучение, обикновено имаме предвид по-широкото приложение на нетрадиционни учебни подходи и методи, много от които се доближават до горепосочените. Алтернативната философия на образование поставя ученика в центъра на обучението и неговите индивидуални интереси и нужди диктуват учебния процес. Тази концепция разкрива множество възможности за получаване на образование извън стените на обикновеното училище. Най-популярните форми на алтернативно обучение са:

Домашното обучение12091001066_bdb0d1022e_z

За домашното обучение са необходими единствено добре подготвени и мотивирани да образоват детето си родители, въпреки че и това изобщо не е малко. Опонентите на този тип обучение посочват липсата на разнообразен социален контакт и на педагогическо и специализирано образование от страна на родителя. Не е задължително обаче социалният контакт да бъде сведен до общуване само в рамките на семейството. Склонни сме да се подвеждаме от понятието и да приемаме, че домашното обучение означава, че детето едва ли не не излиза от къщи и няма шанс да общува с връстници. Всъщност при домашното обучение ученикът има възможност да общува дори с по-широк кръг от хора, отколкото в училище, където той е задължен да комуникира с ограничен брой съученици и учители. При домашното обучение възможностите са почти неограничени чрез участие в различни кръжоци и курсове, където детето може да контактува с други, които освен, че са на неговата възраст, споделят и интересите му, а това е важен фактор при формирането на приятелства и позитивни познанства. Що се отнася до подготовката на родителя да образова детето си, подкрепящите домашното образование посочват, че първите учители и възпитатели на децата са именно родителите. В семейството отношенията между учител и ученик са установени по естествен начин и ролята на учителя неизменно се характеризира и с грижа за благоприятното развитие на ученика, и с добро познаване на неговите интереси, предпочитания и потенциал. Следователно децата се учат по-лесно и по-ефективно от родителите си, отколкото от изкуствено наложени авторитети, които тепърва трябва да спечелят уважението и доверието на детето. При домашното обучение няма никакви правила и ограничения: водещи са любопитството и интересите на ученика. Родителят може да избере най-подходящите според него методи, за да посрещне нуждите на детето си. На помощ идват програмите за подкрепа, чрез които родителите могат да се свързват помежду си и със специалисти и да получават напътствия, съвети и помощ в процеса на обучение. С интернет тази така важна връзка е лесно осъществима. Да не забравяме и множеството ресурси, които могат да се намерят онлайн – видео уроци, платформи за дистанционно обучение, идеи и информация за различни образователни методи.

Демократични училища

В този тип алтернативни училища централна е идеята, че децата сами са отговорни за своето обучение. Ученето се възприема като естествен процес, вследствие на присъщото на всеки човек любопитство. Следователно то произлиза от лична нужда, а не от наложено от средата задължение. Демократичното училище разчита на тази вътрешна необходимост, като позволява на учениците си да участват пряко в управлението на училището. Чрез демократично гласуване учителите, учениците и в някои случаи родителите вземат решения относно правилата, бюджета и дори назначаванията и уволненията на персонала. Учебен план няма – учениците сами избират как да прекарат времето си и по какъв начин да реализират образованието си. Свободни са сами да определят какво да учат, да помолят за определена лекция, дискусия, клас, обучение или изобщо да не посещават училище, ако не желаят. Акцентът е върху развиването на социалните и творческите умения на учениците. Има множество инициативи за въвеждането на този тип училище у нас, но засега нито един от проектите не е реализиран.

4121373286_5995d00850_zВалдорфски / Щайнерови училища

Рудолф Щайнер е австрийски философ, чието училище, основано през 1919 г. във фабриката „Валдорф“ в Щутгарт, поставя началото на ново движение във философията на образованието, идеята зад което е хармоничното развитие на интелекта, емоционалността и творческия потенциал. Изкуството е много важно за този тип образование. Материалът се усвоява чрез пряка среща с него, чрез изграждането на опит и извеждането на идеи вследствие на директния контакт със заобикалящия свят. Средата във валдорфските училища наподобява семейната – авторитетът на учителя се гради на доверие и разбирателство. Учителят влиза в ролята на родител, чийто пример и насоки учениците са склонни да следват, и негов приоритет е да развие потенциала на учениците като се позовава на индивидуалните им интереси, умения и нужди. В България през 2007 г. е открита първата валдорфска детска градина, а през 2011 г.  – първото валдорфско начално училище.

Монтесори училища

И при този метод детето с присъщите му любопитство и индивидуалност е в центъра на учебния процес. Вярва се, че детето по природа е добро, способно и само може да развие потенциала си, ако бъде поставено в подходяща, стимулираща интереса му среда. Знанията не бива да му бъдат налагани, а предлагани индиректно – често чрез игра и чрез дискретните насоки на учителя, съобразени с интересите на ученика. Така детето получава свобода и право на избор върху какво и как да се фокусира, развивайки самочувстието и независимостта си. В България функционират няколко частни институции, позоваващи се на тези идеи.

За почвата у нас…

Основният страх на противниците на алтернативното образование у нас (и не само) е, че твърде многото свобода е вредна и че съществува реален риск от проваляне на цели поколения. Този страх е насочен предимно към домашното обучение, тъй като алтернативните училища все пак имат статут на институции, където има някакви правила, макар и различни. При домашното обучение всичко се свежда до преценката на родителя. Как родители без каквито и да е педагогически умения ще обучават децата си? Ако децата не са задължени да посещават училище, няма ли това да позволи на родители, които не считат образованието за приоритет, да оставят децата си на произвола? Истината е, че дори сега, когато училището е задължително, огромен брой ученици не го посещават или отпадат по една или друга причина. Друг момент е, че легализирането на алтернативното образование не означава задължително липса на всякакъв контрол. В Англия например родителят е длъжен да уведоми местните власти и училището, ако смята да обучава детето си вкъщи. В случай, че детето изобщо не е започвало да посещава дадено училище, е препоръчително властите отново да бъдат информирани. Те от своя страна могат да предложат помощ на родители, избрали домашното обучение, и имат право да проведат „неформално запитване”, чрез което да проверят дали детето получава необходимото образование. При съмнения, че това не е така, могат да изпратят заповед за връщане на детето в училище. Също така има възможности и за участие на детето в дистанционни училища и онлайн програми за обучение, предлагащи структурирани учебни планове, които да насочват и помагат на родителя в учебния процес. Следователно съществуват начини за предотвратяване на предполагаемия колапс в образованието при легализирането на алтернативното обучение. Разбира се, въвеждането на подобна система у нас би отворила нова работа на държавата и изисква и човешки, и финансови ресурси, но от друга страна можем да си зададем въпроса: „Колко родители в България биха имали времето и желанието да обучават децата си сами?” Това е огромна отговорност, изискваща много усилия и значителна подготовка, и разбираемо не всеки е готов да я поеме. По неофициални данни домашнообучаващите се в Англия са около 0,6% от всички ученици. Дори в държава, където алтернативното образование от години е практика, малко семейства избират този метод. При това положение можем да допуснем, че не е задължително разходите за уреждането на въпроса с домашното обучение да са големи.

Подценяването на по-свободния и креативен подход и на възможностите, които играта в частност предлага  като метод на обучение, е друг проблем, водещ до съмнение в ефективността на нетрадиционното образование. Практиката обаче в немалко случаи опровергава скептицизма – децата, обучавани в алтернативни училища или у дома, често се представят много по-добре от връстниците си. Във Великобритания има случаи на 10-годишни домашни ученици, успели да вземат задължителния изпит за завършено образование, за който традиционното училище е щяло да ги подготвя до шестнайсетата им година. В България пък имаме примера на Божидар и неговите награди по информатика. Не бива да допускаме, че нетрадиционните методи на обучение са чиста проба анархия, нито да ги идеализираме – рецепта за идеално образование няма. Те просто подхождат по различен начин, като не разчитат на изкуствено наложени авторитет и дисциплина, а се стремят да посрещнат индивидуалните нужди на всеки ученик и да поддържат естественото му любопитство и желанието му за учене и успех.

Дори да се преодолее обществения негативизъм, пред justice-471885_640алтернативното образование в България стои по-сериозна пречка. Според чл. 7 и чл. 47 от „Закона за народната просвета“ „училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително“ и „родители, настойници и попечители, които не осигуряват присъствието на децата си в училищата за времето, през което те подлежат на задължително обучение, се наказват с глоба в размер от 20 до 100 лв.  При повторно извършване на нарушението глобата е в размер от 50 до 250 лв.“ С други думи всички деца са длъжни да посещават училище, без значение дали то удовлетворява нуждите им, дали предлага качествено образование и дали те или родителите им искат или не. Всякакви други форми на обучение са в разрез със законовите разпоредби и са наказуеми. В същото време в България действа и Eвропейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана от българското правителство през 1992 г. Според нейния чл. 2 от Първи протокол: „Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и обучението, държавата уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.“ Получава се противоречие между Конституцията и този международен договор. Разрешението? Иронично в такива случаи Българската конституция предвижда разпоредбите на сключените международни договори да получат по-голяма тежест, т.е. родителите могат да защитят правото си да осигурят на децата си каквото образование сметнат за добре.

В бележките си от предизборната дискусия „Образованието – диалог за бъдещето”, проведена на 20 септември в София (В. „Култура“), Зорница Христова разкрива две течения в българската политика спрямо образованието. От една страна стои пълното изключване на идеята за спиране на държавния контрол над образованието. Аргументът зад тази позиция е, че образованието трябва да обслужва интересите на държавата и следователно тя единствена трябва да определя кои да са уменията и знанията, които да възпитава. Също така в тази система оценяването на успеха е по-лесно, защото стандартът е само един. От друга страна идеи за либерализиране на образованието навлизат и в нашето политическо пространство, въпреки че фокусът е по-скоро автономността на съществуващите училища, отколкото създаването на паралелни алтернативни такива. Предоставянето на по-голяма независимост на отделните институции обаче също би била немалка стъпка към по-свободно и разнообразно образование. За съжаление на този етап идеите са просто идеи – без ясен план или програма, без предложения за разрешение на евентуалните проблеми при реализацията им, дори без точна представа за приложението им на практика. Целия дебат можете да гледате тук.

blocks-503109_640При липса на одобрението на държавата и на реални изгледи за скорошна промяна обучението на децата извън традиционното училище разбира се е трудна задача. Цялата организация е въпрос на самоинициатива и силна воля от страна на родители, педагози и поддръжници на свободата на избор в образованието. Разпространени са формите на предучилищно алтернативно обучение, което не влиза в разрез със законовите разпоредби: сформирани са родителски кооперативи, съставени от няколко семейства със сходна философия за образование, където децата се обучават заедно с активното участие на родителите и често – на наети педагози. Друг вариант за предучилищно алтернативно образование са вече споменатите частни детски градини, следващи моделите на Щайнер или Монтесори. Множество сдружения и асоциации се борят за легализацията и популяризирането на алтернативното образование и организират инициативи за откриването на алтернативни училища из цялата страна. Онлайн чрез форуми и сайтове се обменят информация и съвети, осъществява се връзка с други съмишленици и се осигуряват подкрепа и помощ. Засега всички открити алтернативни училища у нас са частни, зависещи до голяма степен от финансовата подкрепа и задружните усилия на персонала, семействата на учениците и неправителствените организации, с чиято помощ са основани. Също така като всички частни училища те са длъжни да получат одобрението на МОН и да посрещнат минималните изисквания, поставени от него. Следователно, следвайки регулациите, зададени от държавата, те трябва да направят компромис с алтернативните си методи или да се откажат от образователния ценз, който се стремят да предложат.

Основният проблем за родителите на домашно обучаващите се пък е, че дори да успеят да осигурят добро образование на децата си, държавата няма да го признае: що се отнася до висшето образование, стигаме до затворени врати. Без значение от действителните придобити умения и знания на учениците, българските университети изискват кандидат-студентите да имат Диплома за завършено средно образование. Единствената възможност е да се кандидатства в чужбина, където много университети са отворени и за ученици, образовани по нетрадиционни методи. Приоритет за английските университети е ученикът да е взел успешно изпита за завършено средно образование (подобен на нашите матури), а в случая на по-елитните институции има и допълнителни изпити на по-високо ниво.

Образованието е един от най-важните фактори, определящи живота на човека. В свят, дефиниран от многообразието му, не е редно то да бъде ограничено. Хората са различни и виждат и възприемат света по различен начин. Задължение на образователната система е да се съобразява с тези различия и вместо да ги игнорира, да се стреми към развитието на пълния им потенциал. Първа стъпка към това е предоставянето на избор.

Автор: Мила Даскалова
Източници:
Годишен доклад на „Уницеф“ за България http://www.unicef.org/about/annualreport/files/Bulgaria_COAR_2013.pdf
Сайтове за алтернативно образование в България:
http://www.homeschoolingbg.com/
http://www.napraviuchilishte.org/ http://unschool.bg/
http://svobodazavseki.com/broj-9/212-yuridicheski-aspekti-10.html
За и против домашното обучение:
http://www.monitor.bg/article?id=414233
http://idebate.org/debatabase/debates/education/house-believes-home-schooling
Сайтове за алтернативното образование в Англия
http://www.home-education.org.uk/
http://www.educationotherwise.net/
Бележките на З. Христова
http://www.kultura.bg/bg/article/view/22585
Статията за Божидар Маринов:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2885744&utm_source=flip.bg

 

One thought on “Алтернативното образование: за и против

  1. akkaynt-magaz.ru

    Разбира се, когато училището се проваля, добрият родител тръгва да запушва дупки, но това си е запушване на дупки и ако използвам чадър да ме предпази от един дъжд, никак не ми харесва идеята чадърът да ми служи за постоянен покрив.

    Reply

Оставете отговор

Your email address will not be published. Required fields are marked *